Вече съм уверен, че тези калмари се оказаха в падината Тринко вследствие на същата причина, поради която могат да се открият хора на Южния полюс или на Луната. Напуснали са дома си от чисто научна любознателност. Решили са да изследват топлия гейзер, бликащ от скатовете на каньона. Станали са свидетели на странно и необяснимо явление, може би заплашващо начина им на живот. Затова са поръчали на своя гигантски братовчед (или слуга, може би роб?) да им донесе къс от устройството, за да го изследват. Не вярвам това да им е било по силите, та и един земен учен от преди век не би могъл да го разбере. Те обаче се опитваха да го направят и това бе важното.
Утре ще предприемем контрамерки. Ще отида отново в падината Тринко и ще инсталирам мощните осветителни тела, с които Шапиро се надява да прогони калмарите. Колко време обаче бихме могли да разчитаме на тези устройства, след като в глъбините е започнал да се развива разум?
Диктувам всичко това седнал в подножието на старата крепост Форт Фредерик и наблюдавам как Луната изгрява над Индийския океан. Ако всичко се развие както трябва, тези мои думи ще послужат за встъпление към книгата, която Джо ме убеждава, че трябва да напиша. Ако не, Джо — обръщам се специално към теб — постарай се казаното от мен да бъде издадено, без значение как. Извинявам се на теб и на Лев, задето не ви разказах всичко веднага. Вече сте разбрали причината за това.
Каквото и да се случи, запомнете следното: те са прекрасни и чудесни същества. Опитайте се да постигнете разбирателство с тях, стига да можете.
До: Министерството на енергетиката, Москва.
От: Лев Шапиро, главен инженер на термоелектрическия енергиен проект „Тринкомали“.
Изпращам Ви пълния текст на магнетофонния запис, открит сред личните вещи на г-н Клаус Мюлер след последното му спускане. Много сме задължени на г-н Джо Уоткинс от списание „Тайм“ за оказаната ценна помощ при разясняването на редица въпроси.
Моля да обърнете внимание на следното: последното разбираемо послание на г-н Мюлер е отправено до г-н Уоткинс и гласи „Джо, ти беше наистина прав за Мелвил! Това нещо е страшно огром“.
Декември 1962 година