Анна продължаваше да спи с буза върху ръба на коритото. Клинч опипа с разтуптяно сърце подгъва на роклята и след това плъзна ръка нагоре по воланите към деколтето. В тъканта бяха скрити поне няколко унции злато! Чисто злато! Какво беше правила Анна в китайското селище, за да се върне тъй замаяна от опиума и с пришито в роклята чисто злато? Сигурно го пренасяше тайно. Нямаше никаква логика да го вкарва в китайското селище. Нали го изнасяше оттам! Вероятно срещу опиум! Умът на Клинч щракаше устремено. Скриването на злато в подгъва беше често срещан начин да избегнеш митото, макар да беше доста рискован, защото наказанието беше не само глоба, а и каторга. Само че Анна не беше златотърсач, тя беше жена, за бога, златото нямаше как да е нейно. Явно някой ѝ имаше достатъчно доверие да го скрие в роклята ѝ. А самата Анна пък се беше доверила на този някого и беше поела риска.
И тогава му просветна: Манъринг! Дик Манъринг притежаваше почти всички китайци в Кънери, те работеха на неговите находища срещу мизерно заплащане. Манъринг бе работодател и на Анна. Разбира се! Знаеше се, че магнатът не се церемони с правилата, та кой сводник ги спазва? А и той самият многократно беше заявявал, че Анна Уедърел е най-ценната му уличница.
Клинч се обърна отново към Анна и сепнат, установи, че очите ѝ са отворени и се взират в него.
— Как е водата? — попита той глуповато, като разтърси дрехата, за да скрие златото в ръката си.
Тя измърка доволно, свенливо вдигна коляно да се прикрие и скръсти ръце на гърдите си. Подутият ѝ корем беше съвършена сфера, плуваше в мътната вода като ябълка във ведро.
— Пеша ли се прибра от Кънери? — попита Клинч.
Малко вероятно беше да е вървяла шест километра, след като не можеше да си държи главата изправена. Та тя едва се крепеше на краката си!
Анна измърка отново, като накъса звука на две, за да подскаже отрицание.
— А как си дойде?
— Мина Дик — промърмори тя.
Думите се точеха като петмез от устата ѝ.
Съдържателят пристъпи към нея.
— Дик Манъринг е минал през китайското селище?
— Аха.
Тя отново затвори очи.
— И те е докарал?
Но Анна не отговори. Отново беше заспала. Главата ѝ клюмна на ръба, скръстените на гърдите ѝ ръце паднаха с плясък във водата, сетне потънаха и пак се вдигнаха на повърхността.
Клинч продължаваше да стиска щипката злато в пръстите си. Внимателно положи роклята върху облегалката на стола и пусна златото в джоба си, като потри пръсти, все едно солеше, за да паднат прашинките.
— Оставям те да се къпеш — каза той и излезе.
Не се върна долу, а забързано прекоси коридора до стаята на уличницата и отключи със своя ключ. Щом влезе, направо се насочи към гардероба, където бяха дрехите ѝ. Анна имаше пет рокли, и петте бяха купени втора ръка и бяха извадени от товарен параход, претърпял корабокрушение. Клинч взе първо работната рокля. Ловко опипа шевовете и турнюра. Също като муселинената, и тази беше пълна със злато! Провери следващата, после другата — при всички беше така. Ха, пресметна наум той, Анна Уедърел криеше в роклите си истинско богатство!
Съдържателят седна на леглото.
Анна никога не ходеше с оранжевата рокля в китайското селище, това Клинч го знаеше със сигурност, но и оранжевата беше пълна със злато. Значи не ставаше дума за някаква сделка с жълтите, както беше решил в началото. Тази машинация надхвърляше границите на китайското селище. Може би дори и на Хокитика. Някой подготвяше голям удар.
Той се замисли. Възможно ли беше Манъринг да използва Анна, за да пренася тайно злато от кариерата без нейно знание? Не беше трудно, достатъчно беше да ѝ тикне в ръцете лула с опиум и да изчака да заспи, след това лесно можеше да пришие малко по малко златото в роклята. Може би… Не, не, беше абсурдно Манъринг да поеме такъв огромен риск, без да е сигурен в мълчанието на уличницата. Тя разнасяше със себе си стотици, дори хиляди лири, за бога! Не можеше да не знае. Магнатът не беше лекомислен, особено щом ставаше дума за пари. Не би оставил цяло състояние под грижите на обикновена блудница, без да се презастрахова. Сигурно държеше Анна с нещо, с някакъв дълг, с някакво обезпечение. Но какво би могла да предложи тя, което да служи като гаранция за подобно съкровище?
Клинч ядосано удари по покривката на леглото. Проклетият Манъринг! Какво безочие! Да замисли такава машинация, когато Анна живее под покрива на Клинч и се храни на масата му! Ами ако дойдеше приставът, ако претърсеше стаята ѝ? Кой тогава щеше да понесе отговорността? Да, помисли си Клинч, не само му се полагаше дял от печалбата, а и трябваше да бъде посветен в тайната! Китайците бяха вътре несъмнено. Ето това го вбесяваше. Навярно цяла Хокитика знаеше. Клинч изруга. Дик Манъринг можеше да върви по дяволите!