„Короната“ беше построена наскоро и дъските още лепнеха, като да бяха току-що избичени, по стените бяха избили бисерни капчици смола, огнищата не бяха почернели. Стаята на Муди беше оскъдно обзаведена като в пантомима, в която голямо и богато домакинство се представлява от един-единствен стол. Тънката постеля, метната върху дюшека, изглежда, беше напълнена с парцали, завивката беше твърде широка и провисваше към пода, заради което леглото изглеждаше тясно и ниско, сбутано под грубия скосен таван. Оскъдността придаваше усещане за призрачност, за недовършеност, което навярно можеше да породи недоволство, ако разкрилата се през прозореца гледка показваше друга улица и друга епоха, но за Муди празнотата беше балсам за душата. Той остави подгизналата торба на шкафчето до леглото, доколкото можеше, изцеди и подсуши дрехите си, изпи няколко чаши чай, изяде четири резена черен хляб с шунка и след като надникна през прозореца към водната завеса на улицата, реши да отложи за сутринта работата си в града.
Прислужницата беше пъхнала под чайника вчерашния вестник — колко беше тънък за вестник от шест пенса! Муди го взе с усмивка. Имаше слабост към клюките и развеселено отбеляза, че „най-привлекателната танцьорка в града“ рекламира услугите си и като „най-дискретната акушерка“. Цяла колонка беше отделена на безследно изчезнали златотърсачи („Ако това известие стигне до ЕМЪРИ СТЕЙНС или до някого, който знае къде се намира той…“), а една страница беше запълнена с обяви за набиране на кръчмарски прислужници. Муди го прочете два пъти, включително обявленията за доставки и за стаи под наем с включена храна и няколкото изключително скучни политически речи, отпечатани без съкращения. Като цяло беше разочарован, „Уест Коуст Таймс“ приличаше на енорийско издание. Но какво беше очаквал? Че находищата ще са екзотично бляскаво видение? Че златотърсачите ще са лукави и безскрупулни, че всеки срещнат ще е убиец и крадец?
Той сгъна бавно вестника. Потокът на мисълта му го беше отвел отново към окървавения ковчег в трюма на „На добър час“ и сърцето му се разтуптя.
— Стига толкова! — заповяда си на глас и веднага се почувства неловко.
Стана и хвърли вестника настрани. Така или иначе, навън вече се стъмваше, а той не обичаше да чете в сумрак.
Излезе от стаята и тръгна надолу по стълбите. Намери прислужницата да лъска с вакса ботуши за езда в нишата под стълбите и я попита дали в странноприемницата има салон, където да прекара вечерта. Пътуването беше изопнало нервите му и той имаше силна нужда от чаша бренди и спокойно място, където да отмори очи.
Девойчето беше станало по-внимателно, явно рядко получаваше бакшиши, Муди си го отбеляза наум, това можеше да му свърши работа занапред, ако имаше нужда от нещо. Прислужницата обясни, че днес вечерта в салона на „Короната“ ще има частно празненство на „Католическото дружество“, след което се усмихна и добави, че ако господинът желае, можела да му покаже пушалнята.
Муди се сепна и се върна в настоящето, Томас Балфор все още се взираше в него с изражение на заинтригувано очакване.
— Простете — измърмори объркано младият мъж. — За миг се отнесох в мисли…
— И за какво си мислехте?
За какво си мислеше ли? Само едно беше в главата му: окървавената вратовръзка, пепелявата ръка, прошепнатото в мрака име. Тази сцена беше като един малък свят със свои измерения. Нямаше как Муди да прецени колко време е изминало в реалността, докато умът му се носеше там. От едната страна беше големият свят с непрестанно бягащото време и променящото се пространство, а от другата — този малък застинал свят на ужас и страх, и те се вместваха един в друг като сфера в сфера. Колко странно, че Балфор го беше наблюдавал, че реалното време беше текло край него, докато…
— Не мислех за нищо конкретно — рече той. — Пътуването не беше леко и съм много уморен.
Зад него един от играчите на билярд се раздвижи, чуха се два удара и топката тупна тихо в джоба, разнесе се одобрително сумтене. Свещеникът разтърси шумно вестника, друг се покашля, трети изтупа ръкава си и се размърда на креслото.
— Питах ви за скарването — подсказа Балфор.
— Скарването… — поде Муди, но пак замълча.
Изведнъж почувства, че няма сили да си отвори устата.
— Спора между вас и баща ви — додаде превозвачът.