Сутринта на четиринайсети януари (дванайсет часа преди Анна Уедърел да се окаже на прага на смъртта) Ах Сук получи известие от Джоузеф Причард, че дългоочакваната пратка опиум най-сетне е пристигнала. И тъй като запасите на Ах Сук бяха почти изчерпани, той нахлупи шапката и се отправи към Хокитика.
В аптеката на Причард купи двеста грама опиум, като плати с чисто злато. Щом излезе на улицата, скрил опакованата в хартия бучка опиат на дъното на торбата си, Ах Сук усети, че лятото дава какви ли не възможности, нещо, което утрините в Хокитика рядко предлагаха. Слънцето грееше силно, вятърът от Тасманово море изпълваше въздуха със солен мирис. Тълпите минувачи изглеждаха в необичайно добро разположение на духа и когато той прескочи канавката, един златотърсач му кимна и му се усмихна. Одързостен от този случаен жест на добра воля, Ах Сук реши да не си тръгва веднага за Кънери. Щеше да убие час-два с ровичкане из сандъците с изхвърлени от морето вещи на вехтошарския пазар на улица „Танкред“. След това дори можеше да си купи парче месо и да си свари у дома супа.
Но на ъгъла на „Танкред“ спря като закован: радостното му настроение се изпари на мига. В другия край на улицата стоеше човек, когото Ах Сук не беше виждал повече от десет години и за когото беше убеден, че никога повече няма да зърне.
Старият му познайник се беше изменил много от последната им среща. Горделивото му лице беше обезобразено от немалък белег и годините каторга бяха издули мускулите на гърдите и мишниците му. Осанката му обаче си беше същата, той стоеше с леко отпуснати рамене и с ръце на кръста. (Колко странно, помисли си по-късно Ах Сук, че дори когато тялото се промени, когато повехне и се покори на старостта, жестовете си остават непроменени, все едно са истинският съсъд, вазата за цветето на тялото. Единствено Франсис Карвър можеше да стои с леко издаден напред ханш и провиснали рамене — тази поза би предизвикала подигравки у всеки друг. Само че благодарение на своето излъчване — мрачно, тежко, внушително — Карвър можеше да си позволи да не обръща внимание на правилата, на които другите се подчиняваха заради своята посредственост.) Карвър се поизвърна да огледа улицата и Ах Сук отскочи настрани, за да се скрие. Облегна се върху грубо рендосаната чамова стена на бакалията и за миг замря, за да се укроти сърцето му.
Кю Лон не беше в течение за връзката му с Франсис Карвър, но Ах Сук не го запозна с подробностите. Обясни на домакина си само че Карвър е убиец и той, Сук Яншън, се е заклел да отмъсти и да отнеме живота му. Сподели тази информация мимоходом, все едно беше нещо обичайно да се закълнеш да отмъстиш на врага си, ала всъщност нехайният му тон се дължеше на преживените страдания, той не желаеше да се разпростира върху злощастната от миналото си. Ах Кю усети, че не е моментът да го прекъсва, и само кимна, като се постара да отбере и запомни по-важното от разказа му.
Ах Сук продължи разказа си.
Няколко секунди стоя така, притиснал чело към грубата дъсчена стена на бакалията. Щом дишането му се поуспокои, той се прокрадна към ъгъла на сградата, за да погледне отново Карвър, тъй като да зърнеш лицето, което се е явявало в мечтите ти за отмъщение, е невъобразима и несравнима наслада, а ликът на капитана се беше мяркал в сънищата на Ах Сук почти петнайсет години. Омразата му не се нуждаеше от подклаждане, но сега той изпита прилив на небивал и неовладян гняв: никога дотогава не беше мразил врага си толкова силно. Ако имаше пистолет, щеше да го простреля веднага в гърба.
Карвър разговаряше с млад маор и от държанието им си личеше, че двамата не са близки: стояха на разстояние един от друг и приличаха по-скоро на бегли познати, отколкото на приятели. Думите им не се чуваха, но от устремения ритъм на разменяните реплики Ах Сук се досещаше, че тече някакъв пазарлък, маорът клатеше глава и ожесточено ръкомахаше. В крайна сметка като че ли се споразумяха за цената, Карвър извади кесията и отброи няколко монети в протегнатата ръка на събеседника си. Очевидно беше платил да получи сведения, тъй като младият мъж надълго и нашироко обяснява нещо. После Карвър повтори указанията, явно за да ги запомни. Маорът кимна и добави още няколко думи. Накрая си стиснаха ръцете и се разделиха, младият мъж пое на изток, към планините, а капитанът се отправи на запад, към устието и вълнолома.
Ах Сук се поколеба дали да не последва Карвър от безопасно разстояние, ала като размисли, се отказа: не искаше да се изправя срещу него неподготвен. В момента не беше въоръжен и подозираше, че врагът му разполага най-малкото с нож и вероятно с пистолет, би било глупаво да го нападне, без да си е осигурил преимущество. Затова се втурна след маора, който беше тръгнал към долината Арахура да залага капани за птици, беше дошъл в Хокитика да купи от смесения магазин няколко метра здраво рибарско влакно и сухари, които щеше да нарони за примамка.