Ах Сук го настигна на следващата пряка и го хвана за ръкава. Поиска да узнае за какво са разговаряли с Карвър и извади монета, за да покаже, че ако е необходимо, е готов да плати. Теру Тафарей го изгледа безизразно, сви рамене, прибра монетата и заговори.
Преди много месеци, заразказва той, Франсис Карвър му бил предложил щедро възнаграждение за новини за някой си Кросби Уелс. Не след дълго Карвър се върнал в Дънидин, а маорът — в Греймаут, и двамата повече не се видели. Но по волята на случайността Тафарей се сблъскал с издирвания от Карвър мъж и дори били станали близки приятели. Господин Уелс живеел в долината Арахура, преди бил златотърсач, а сега се бил заел да строи дъскорезница.
(Тафарей говореше бавно и ръкомахаше разпалено, очевидно беше свикнал да общува с помощта на жестове и мимики и след всяко изречение спираше, за да се увери, че е разбран правилно. Ах Сук установи, че общуването им е съвсем безпроблемно, макар английският да не беше роден език и на двамата. Той прошепна имената, за да ги запомни: Арахура, Теру Тафарей, Кросби Уелс.)
Маорът обясни, че едва днес, сутринта на четиринайсети януари, е срещнал отново Карвър. Мярнал го преди половин час на брега на Хокитика и като си спомнил за отправеното му предложение, решил, че това е лесен начин да изкара някой шилинг. Отишъл при капитана и му казал, че разполага със сведения за Кросби Уелс, ако запитването е все още в сила, и очевидно то било. Споразумели се за цената (два шилинга) и след като прибрал парите, Тафарей го насочил къде да намери Кросби Уелс.
В разказа му Ах Сук не видя нищо, което да му е от полза, но въпреки това благодари любезно на младия мъж и му пожела приятен ден. След това се върна в Кънери, където намери Анна Уедърел седнала на слънце пред вратата на пушалнята. Той изведнъж се умили (всяко напомняне за преживените в миналото страдания пробуждаше у него желание да поправи злото в настоящето) и ѝ подари парченце опиум, което отряза от току-що купената от Причард бучка. Тя уви дара в къс хартия и го мушна в панделката на шапката си. След това Ах Сук запали газената лампа, двамата легнаха един до друг и се събудиха чак когато привечер от планината се спусна хлад, Анна си тръгна, а той се залови да си приготвя вечеря.
Ах Кю, на когото се разказваше тази история, смаяно установи, че мнението му за госта рязко се променя. До този момент беше гледал с презрение на Ах Сук, който винаги беше обвит с невидимите сенки на мерзкия пушек, избягваше чуждата компания, прахосваше нищожните си средства по игралните домове, където хвърляше заровете мълчаливо и плюеше грозно на пода. Но сега златарят усещаше, че не е трябвало да го съди толкова строго. Сега събеседникът му се струваше едва ли не добродетелен, принципен. Не, това не бяха точните думи. Той говореше пламенно и в устрема му имаше нещо миловидно, долавяше се някаква детинска наивност. Ах Кю изненадано осъзна, че всъщност не изпитва ненавист към него. Беше поласкан, че Ах Сук е решил да му се довери, и това на свой ред беше разпалило състраданието му, а и все още не се беше досетил за целта на посещението и затова беше напълно обсебен от разказа. За миг беше забравил неодобрението си към занаята му и лепкавия мирис на опиум, който беше попил в дрехите и косите му.
Ах Сук беше замълчал, за да хапне лъжица извара. Похвали я отново и продължи нататък.
Вечерта на четиринайсети януари, непосредствено след срещата на Франсис Карвър с Кросби Уелс, „На добър час“ беше вдигнал котва. Ах Сук научи за това няколко дни по-късно, тъй като не беше излизал от Кънери и се беше посветил изцяло на подготовката на престъплението, което смяташе да извърши. Той имаше силно развит усет към ритуала и му се искаше Карвър да загине точно така, както трябва, само че не притежаваше пистолет, а и доколкото знаеше, никой от сънародниците му не разполагаше с огнестрелно оръжие. Трябваше тайно да се сдобие с револвер и да се научи да го използва, само че беше вложил всичките си налични спестявания в току-що купения от Причард опиум. Дали да не помолеше някого от сънародниците си за заем? Над този проблем размишляваше Ах Сук, когато от Хокитика пристигна неочаквана вест: Анна Уедърел била направила опит да посегне на живота си.