— Ами Стейнс? — попита ядосано Манъринг. — Какво знае за Емъри Стейнс? Аха, името ти е познато, нали, Джони Кю? Хайде, кажи къде е Стейнс?
И този въпрос беше преведен.
— Не знае — рече Ах Сук, след като Ах Кю отговори.
Манъринг избухна:
— Не знае ли? Не знае? Я виж колко много неща не знаел този Джони Кю!
— Няма да ти отговори, ако продължаваш така! — обади се Фрост.
— Млъкни, Чарли.
— Няма да млъкна!
— Не се меси. Стой настрана, това не е твоя работа.
— Но ще стане моя, ако се стигне до кръвопролитие — отвърна Фрост. — Прибери оръжието.
Вместо това магнатът отново го насочи към Ах Сук.
— Е? — изръмжа той. — Престани да ме гледаш тъпо, че жив ще те одера! Питам те теб, не Джони Кю, а теб, Сук. Какво знаеш за Стейнс?
Ах Кю местеше поглед между двамата.
— Господин Стейнс много порядъчен господин — отвърна любезно Ах Сук.
— Порядъчен господин, а? А не искаш ли да споделиш къде е изчезнал този порядъчен господин?
— Заминал.
— Заминал, значи. Просто си е тръгнал ей тъй? Оставил е находищата и е заминал. Зарязал е всичко?
— Да — кимна Ах Сук. — Така пише във вестника.
— А защо, защо го е направил?
— Не знай.
— Играете си с огъня, и двамата си играете с огъня! Питам за последен път и питам бавно, че да ме разберете. Изневиделица изскочи цяло състояние, скрито в дома на един покойник. Златото е било претопено до последната прашинка на блокчета с надпис „Аврора“. Това е подписът на стария ми познайник Кю и ако отрече, ще гние в ада. И сега искам да знам дали това злато наистина идва от „Аврора“, или не. Попитай го. Да или не?
Ах Сук преведе въпроса и заради сериозността на положението Ах Кю реши да признае истината. Да, бил намерил съкровище, но то не идвало от „Аврора“, въпреки това, след като претопял златото, изписвал името на мината върху кюлчетата, тъй че поне част от богатството да се върне при него. Обясни, че колкото и невероятно да звучи, бил намерил златото пришито в роклята на Анна Уедърел. Открил го преди шест месеца и след дълъг размисъл стигнал до извода, че явно тя го пренася по нечия заръка. Знаел, че Анна работи за Манъринг, както и че той е подправял финансовите си отчети. Затова заключил, че магнатът използва уличницата да изнася злато от кариерата, за да не плаща данъци.
— Какво казва? — попита Манъринг.
— Доста дълго говори — отбеляза Фрост.
Сега беше ред на Ах Сук да изгуби ума и дума. Анна Уедърел е пренасяла цяло състояние в роклята си? Анна, на която Манъринг не позволяваше да носи и чантичка от страх да не я ограбят? Не вярваше на ушите си!
Ах Кю продължи.
Не можел да прости на Дик Манъринг, заради когото бил обвързан с договор с изчерпана мина. Затова сега видял възможност да си отмъсти и да си извоюва свободата. Започнал да кани Анна Уедърел в колибата си всяка седмица, когато, замаяна от опиума, тя си тръгвала от пушалнята на Ах Сук, винаги била сънена и отмаляла и се унасяла веднага щом влезела, топлината от пещта я приспивала. Точно това чакал Ах Кю и докато Анна лежала на пръстеното ложе над печката, той разпарял шевовете с игла. За да не забележи тя олекването на роклята, след като се събуди, заменял малките късчета злато от подгъва с оловни тежести, ако се размърдала, поднасял към устните ѝ чаша силен алкохол и я карал да я изпие до дъно.
Ах Кю се опита да обясни как точно е било скрито златото във воланите на роклята, но тъй като магнатът продължаваше да го държи, той не можеше да си помага с жестове и затова използва метафора, за да опише как металът е бил пришит към корсета и под предницата „като ризница“. Ах Сук, който обичаше поетичните изрази, се усмихна. Анна имала всичко на всичко четири рокли, рече Ах Кю, и всяка от тях по негови сметки съдържала чисто злато на стойност хиляда лири. Ах Кю ги изпразнил до последната прашинка и претопил златото на кюлчета, като ги надписал с името на мината, с която бил обвързан, все едно го е намерил честно и почтено сред камънака на „Аврора“. Известно време бил много доволен: след като му изплатели полагаемото, можел да се върне в Гуанджоу като богат човек.
— Е? — подхвърли Манъринг към Ах Сук и потропа нетърпеливо с крак. — Какво толкова дърдори? Какво казва?
Но Ах Сук беше забравил ролята си на преводач. Взираше се смаяно в сънародника си. Разказът му се струваше невероятен. Хиляди лири… В продължение на месеци Анна е носела тайно злато на стойност хиляди лири! С това богатство и десет души можеха да преживяват сносно десетилетия. Анна можеше да изкупи всички парцели по брега на първа линия в града и пак щяха да ѝ останат пари за харчене! Но къде беше това състояние сега?