И в следващия миг се досети.
— Сей цин! — възкликна той.
Златото, което Ах Кю беше взел от роклите на Анна, по някаква прищявка на съдбата или по погрешка беше стигнало при саможивеца Кросби Уелс. Но как беше станало? И кой беше виновен?
— Говори на английски! — извика Манъринг. — Говори на английски, проклет да си!
Ах Сук попита развълнувано златаря знае ли как съкровището се е озовало скрито в дома на Уелс. Ах Кю огорчено отвърна, че не знаел. До този следобед не бил чувал името Кросби Уелс. Последният, който бил докосвал златото, бил настоящият собственик на „Аврора“ Емъри Стейнс, а от него нямало ни вест, ни кост. Именно Стейнс трябвало в края на всеки месец да отнася съхраняваното в станцията в лагера злато до Запасна банка, но очевидно не го бил правел.
— Стига сте дрънкали! — обади се Манъринг. — Ако не ми обясниш какво става, Джони Сук, кълна се…
— Приключват вече — намеси се Фрост. — Почакай малко.
Ах Сук се беше намръщил. Дали Емъри Стейнс наистина беше взел от собственото си хранилище златото и го беше отнесъл в дома на саможивеца на двайсет километра от лагера? Къде беше логиката? Защо му беше на Стейнс да открадне собственото си злато, за да го дари на друг?
— Ще броя до пет! — извика магнатът, чието лице беше добило цвета на патладжан. — Едно!
Ах Сук най-сетне се обърна към него и въздъхна тежко.
— Две!
— Ще казвам — рече Ах Сук и вдигна ръце.
Но колко много имаше за казване и с колко малко думи разполагаше той, за да обясни всичко! Замисли се, за да си припомни английската дума за ризница и да запази поетичната метафора на Ах Кю. След това се прокашля и рече:
— Съкровище не от „Аврора“. Анна носи тайна риза, направена от злато. Кю Лон намира тайна риза и решава да предаде злато от нея, все едно е от „Аврора“. И Стейнс открадва от Кю Лон.
Естествено, Дик Манъринг изтълкува думите му погрешно.
— Значи златото не е от „Аврора“ — повтори той. — Емъри е намерил някъде друга жила, но я е държал в тайна, докато Кю не е разбрал. Кю се е опитал да предаде златото, уж че е от „Аврора“, и Стейнс си го е прибрал.
Това изкривяване съвсем обърка Ах Сук и той забързано заразпитва Ах Кю на китайски, което магнатът явно прие като потвърждение на думите си.
— И къде е сега Стейнс? — попита той. — Остави другите въпроси, питай го къде е Стейнс.
Ах Сук покорно преустанови тирадата си и преведе въпроса. Този път Ах Кю отговори с видимо притеснение. Не бил виждал Емъри Стейнс от декември, но силно желаел да поговори с него, тъй като след публикуването на отчета за тримесечието в началото на януари си бил дал сметка, че е измамен. Съкровището, което бил намерил в роклите на Анна, не било записано в банката на името на „Аврора“ и Ах Кю бил сигурен, че Стейнс е отговорен за тази грешка. Само че когато Ах Кю научил за нея, господин Стейнс вече бил изчезнал. А къде бил отишъл, Ах Кю не знаел.
Ах Сук се обърна към Манъринг и отново повтори:
— Не знае.
— Чу ли, Дик? — обади се Чарли Фрост от ъгъла. — Не знае.
Магнатът не му обърна внимание.
— Кажи му, че ако ме излъже, ще те убия — заяви той, като размаха пистолета, който все още сочеше в лицето на китаеца. — Кажи му, че ако Джони Кю не проговори, Джони Сук ще умре. Хайде, преведи го!
Ах Сук покорно предаде тази заплаха. Настъпи тишина, като че ли всеки очакваше някой от другите да заговори. Изведнъж Манъринг, без да сваля револвера, направи светкавично движение с дясната си ръка, бутна Ах Кю в гърба, сграбчи го за плитката и дръпна рязко главата му назад. Златарят не издаде и звук, но от очите му закапаха сълзи.
— Никой няма да забележи изчезването на един китаец — каза Манъринг на Ах Сук. — Най-малкото в Хокитика. Какво ли ще обяснява твоят приятел на съдията? „Лош късмет, сигурно ще каже, Сук умря, лош късмет.“ И какво ще отвърне съдията? — Магнатът пристегна около юмрука си плитката на Ах Кю. — Съдията ще каже: „Джони Сук ли? Онзи, дето върти пушалнята за опиум? Дето всеки следобед поляга и в очите му плуват дракони? И продава на китайците и уличниците отровата? Той ли е умрял? Че какво толкова? Защо ме занимавате с глупости?“.
Този злобен изблик беше необясним, дотогава Манъринг и Ах Сук се бяха държали като равни, но и да изпитваше гняв или обида, китаецът не го показа. Взря се в магната безизразно, без да мига. Ах Кю, чиито мускули на гърлото напираха да изскочат от кожата, беше застинал с извит назад врат.