— Напротив! — възрази Гаскоан. — Това е измама!
— А измама ли е, когато търговецът подрежда хубавите ябълки на дъното на щайгата, така че първо да се изкупят натъртените?
— И дума не може да става за сравнение.
— Глупости, едно и също е. Търговецът просто си подсигурява печалбата: ако сложи най-хубавите ябълки отгоре, никой няма да купи натъртените, те ще загният и ще трябва да ги изхвърли. Той си изкарва прехраната, като прави така, че клиентите му да се задоволяват с плод, който е леко, съвсем леко наранен. За да не фалирам, и аз трябва да се погрижа да съм на печалба и го правя по същия начин. Когато комарджията се прибере у дома с някаква дребна сума, да речем пет лири, и с усещането, че се е разминал на косъм с невероятно богатство, то е същото, като да се е прибрал у дома с натъртена ябълка. Има си скромна печалба, приятен спомен за добре прекарана вечер и мисълта, че за малко не е направил големия удар. И е щастлив. Както и аз.
Гаскоан отново се засмя.
— Но комарджийството е порок — изтъкна той. — А натъртената ябълка не е. Простете, не желая да ви поучавам, но ми се струва, че подобно на вашето колело на късмета, примерът ви е внимателно подбран да работи във ваша полза.
— Разбира се, че комарджийството е порок — отвърна презрително вдовицата. — Разбира се, че е ужасен грях, неизкоренима напаст, която води до развала, и така нататък. Но мен това какво ме интересува? Опитайте се да обясните на зарзаватчията, че не давате пет пари за ябълките! Няма значение, ще ви отговори той, има толкова хора, които ги обичат!
Французинът ѝ отдаде чест по военному.
— Умеете както никой друг да убеждавате — рече той. — Човек не бива да ви подценява, госпожо Лидия! Жал ми е за горкия нещастник, който е ударил вашата голяма печалба и след това е дошъл да си прибере парите.
— А, да… Така и не му платих.
Той се ококори.
— Отказали сте му?
Тя отметна глава.
— Не съм му отказала. Просто му дадох още една възможност. Казах му, че може да избере или стоте лири в злато, или мен. Не като уличница — добави вдовицата, щом видя изражението му, — а като съпруга, глупчо. Става дума за Кросби. Той направи своя избор. Едва ли е нужно да посочвам кое предпочете!
Гаскоан зяпна от изненада.
— Кросби Уелс…
— Да, оженихме се още същия ден. Какво, Обер? Тъй или иначе, нямах ето лири да му дам. И през ум не ми е минавало, че стрелката може да спре на голямата печалба, бях нагласила механизма така, че никога да не се случи! Нищо не можех да направя. В противен случай щях да се опропастя. Щеше да се наложи да обявя банкрут. Защо се изненадвате?
— Признавам си, че съм изненадан — рече той, макар че изненадата му беше примесена с възхищение. — А преди това… Познавахте ли го отпреди?
— Не, разбира се! Какви модерни възгледи изповядвате, Обер.
Французинът се изчерви.
— Не това имах предвид — измънка той и побърза да добави: — Но щом така сте предотвратили финансовата си разруха…
— Изобщо не си подхождахме и след месец вече не можехме да се гледаме. Това и трябваше да се очаква. Да, точно това трябваше да се очаква при тези обстоятелства.
Гаскоан се зачуди защо не са се развели, но не можеше да зададе въпроса, без да прехвърли границите на благоприличието, и затова само кимна.
Както виждате, в това отношение съм много модерна — додаде Лидия. — Сигурна съм, че одобрявате моето благоразумие и решението ми да настоявам за раздяла вместо за развод! Все пак сте били женен, господин Гаскоан!
Той забеляза кокетното използване на фамилното си име и се усмихна.
— Да — кимна. — Но нека оставим миналото, по-добре да говорим за настоящето и за бъдещето, за това, което предстои. Разкажете ми за преобразованията, които смятате да направите тук.
Лидия с радост се възползва от предоставената ѝ възможност. Скочи, долепи длани пред себе си като хористка и излезе пред отоманката. Обърна се и обиколи с поглед салона — прозорците с решетки, оскъдно измазаните стени, опърпаното британско знаме, което навярно беше измъкнато от водата след някое корабокрушение и беше закачено вертикално на стената срещу прозорците.
— Първо ще променя името, разбира се — рече тя. — От днес нататък няма да е „Скитникът“, а „Скитническа слука“.
— Определено се долавя благозвучие.
Коментарът му ѝ допадна. Тя направи няколко крачки и разпери ръце.
— Ще сложа завеси, не понасям стаи без завеси, и дивани с извити облегалки, по последна мода. Във всекидневната ще има летящи вратички като на изповедалните, точно като на изповедалните! Предният салон ще е нещо като чакалня. А сеансите ще се провеждат тук, разбира се. О, имам страшно много идеи! Ще предсказвам бъдещето, ще чертая астрологически карти, ще гадая с таро. А горе… О, Обер, продължавате да ме гледате скептично!