— Абсурд! Как би могъл Лодърбак да знае, че ще отида направо при Едгар Клинч? Изобщо не съм споменавал името на Едгар пред него… А и той се държеше съвсем естествено.
Фрост разпери ръце.
— Просто правим списък на заподозрените лица и господин Лодърбак попада в него.
— И кой друг е в този списък?
— Франсис Карвър.
— А! Друг?
— Вдовицата, разбира се.
— Разбира се. И кой още?
— Госпожица Уедърел и господин Стейнс.
Изражението на вестникаря беше неразгадаемо.
— Доста широк набор — отбеляза той. — Продължавайте, слушам ви.
Фрост обясни, че по залез-слънце ще се съберат в „Короната“ да обменят сведения и да обсъдят случилото се. Групата включвала всички присъствали онзи следобед в колибата на Кю Лон, Едгар Клинч, който беше закупил имуществото на Уелс, и Джоузеф Причард, чийто лауданум бе открит в дома на саможивеца след смъртта му. Харалд Нилсен бил гарантирал за Причард, а Фрост гарантирал за Клинч.
— Гарантирали сте за Клинч? — вдигна вежди Льовентал.
Фрост потвърди и добави, че с радост ще гарантира и за него, стига той да желае да отиде на срещата.
Вестникарят отблъсна назад стола.
— Ще присъствам — рече той, после стана и направи няколко крачки към лавицата до вратата, за да вземе кутия кибрит. — Но има още един човек, който също не е зле да участва.
Фрост вдигна уплашено поглед.
— Кой?
Льовентал извади клечка и я драсна на вратата.
— Томас Балфор. — Вестникарят наклони клечката и загледа как пламъчето се изкачва към пръстите му. — Смятам, че информацията, с която той разполага, ще е от значение за обсъждането, стига да реши да я сподели, разбира се.
Внимателно поднесе клечката към газената лампа над масата.
— Томас Балфор… — повтори замислено Фрост.
— Томас Балфор, превозвачът — кимна Льовентал. Завъртя колелцето да вдигне фитила и оранжевочервеният пламък запращя по-ярко. — Сутринта е минал през вас, нали? Ако не се лъжа, спомена, че ви е видял в банката.
Младият мъж се намръщи.
— Да, беше при мен. Зададе няколко дяволски странни въпроса и честно казано, така и не разбрах какво иска.
— Точно така — отвърна Льовентал и духна клечката. — Цялата тази история има и друга страна и Том я знае. Днес следобед той сподели, че Алистър Лодърбак пази някаква тайна, нещо важно. Може и да не пожелае да наруши дадената пред него дума, разбира се — на мен нищо не ми каза, — но ако поставим въпроса в светлината на това събиране… е, той има глава на раменете си. Сам ще реши как да постъпи. След като изслуша другите, може и да проговори.
— Хубаво, че ще проговори пред нас, но може ли да му се има доверие, че после няма да разгласи това, което ще чуе?
Вестникарят стисна с два пръста обгорялата клечка и го погледна студено.
— Поправете ме, ако греша, ала от поканата ви останах с впечатлението, че става дума за среща на невинни мъже, не на заговорници, съзаклятници или някакви престъпници.
— Точно така. Но все пак…
— Но все пак ме питате дали може да се има доверие на Том. Надявам се, че не криете информация, която би могла да ви злепостави. Че не знаете нищо, което не бихте искали да споделите на глас, свободно, пред група невинни мъже, обединени от общо дело?
— Разбира се — измънка изчервен Фрост. — Все пак трябва да сме предпазливи…
— Предпазливи ли? — Льовентал хвърли клечката върху купчината дърва пред огнището и потри пръсти. — Започвам да се съмнявам в намеренията ви, господин Фрост. И да се питам дали все пак това не е някакъв заговор.
Двамата приковаха погледи един в друг, но тъй като младият мъж беше с много по-слаба воля, бързо сведе глава и кимна.
— Добре, поканете господин Балфор — рече той. — Задължително го поканете.
Вестникарят цъкна доволно. Когато нещо противоречеше на етичните му принципи, той заприличваше на училищен директор, укорите му винаги бяха строги и също така винаги даваха плодове. Льовентал изгледа натъжено младия мъж и това накара Фрост да се изчерви още по-силно като ученик, хванат да драска в учебника си.
И в стремежа си да заличи лошото впечатление, той съвсем необмислено добави:
— И все пак има някои подробности около продажбата на имуществото, които още не са публично достояние, и господин Клинч едва ли би желал да се разчуе за тях.
Погледът на Льовентал беше изпепеляващ.
— Ще бъда съвсем ясен — рече вестникарят. — Вярвам във вашата дискретност, както и вие в моята, и двамата вярваме в дискретността на господин Клинч. Но дискретността е твърде далеч от премълчаването на истината, господин Фрост. Не мисля, че някой от нас прикрива важни сведения в юридическия смисъл на думата. Нали така?