Разбира се, намереното в дома на Кросби злато не представляваше цялото съкровище. Ах Кю беше извлякъл златния прашец само от четири от роклите на Анна, а имаше и пета. Последната част от златото, пришита в оранжевата рокля на уличницата, беше намерена случайно от самата Анна Уедърел преди половин месец — след като тя се беше свестила в затвора. Тъй като не помнеше нищо от случилото се предишната нощ и не беше на себе си, тя логично беше допуснала, че златото е било пришито току-що към роклята. Беше помолила Гаскоан за помощ, двамата бяха извадили златото от оранжевата рокля и го бяха скрили в чувал от брашно под леглото му.
След като Анна се беше върнала в „Скарата“ с черната рокля на покойната съпруга на французина, подозренията на Едгар Клинч бяха пламнали наново. Той се беше досетил — този път правилно, — че смяната на дрехата е свързана със скритото злато, и с тъга беше отбелязал изчезването на оранжевата рокля. Беше се подразнил от оправданията на уличницата, че не можела да си плати дълговете — много добре знаеше, че тя се въргаля в злато, — беше се поддал на гнева и грубо я беше заплашил, че ще я изхвърли. Само че заплахата му не беше довела до очаквания от него резултат. Анна Уедърел беше погасила задълженията си още същия следобед, но не със златото от роклите, нито пък с изработеното на улицата, а със заем от шест лири от вдовицата Лидия Уелс. Златото, което Анна и Гаскоан бяха извадили от оранжевата рокля, щеше да покрие напълно дълга на уличницата към магната Манъринг, който според него възлизал на повече от сто лири. След това Анна се беше изнесла от „Скарата“ и се беше настанила при Лидия Уелс в „Скитническа слука“, като беше заявила, че повече няма да бъде уличница.
Дали Лидия Уелс знаеше, че изчезналият пътен сандък на Карвър се е озовал в Хокитика, роклите са били купени от Анна и съкровището, намерено в дома на Кросби Уелс, е същото, с което преди десет месеца Карвър е изнудвал политика Лодърбак? Отговорът на този въпрос зависеше изцяло от Анна. До каква степен уличницата беше наясно със своята роля в този заплетен случай? И какво беше склонна да разкрие на Лидия Уелс? Възможно беше Анна да не подозира, че роклите са били на Лидия. В такъв случай госпожа Уелс нямаше как да узнае за тях, тъй като сега Анна беше облечена с черната рокля на покойната съпруга на Гаскоан и се беше зарекла да пази известно време траур. Разбира се, беше достатъчно Анна да отвори гардероба в стаята си, и вдовицата щеше да познае роклите, но тъй като златарят Ах Кю беше пришил към тях оловни тежести, госпожа Уелс нямаше как да разбере от пръв поглед — и от първо пипане, — че първоначалното съкровище е било заменено с метал без никаква стойност. Клинч вече се беше заблудил по този начин. Може би именно с това погрешно убеждение вдовицата беше изплатила днес следобед дълга на Анна.
От друга страна, ако Анна знаеше, че петте рокли са принадлежали на Лидия Уелс, то навярно от самото начало е била в течение за скритото в тях съкровище, за изнудването на Лодърбак и принудителното прехвърляне на „На добър час“ преди десет месеца. В такъв случай убийството на нероденото ѝ дете навярно беше свързано с настоящата загадка, тъй като никой от присъстващите не можеше да хвърли светлина върху отношенията на Анна с Франсис Карвър, нито пък върху дружбата ѝ с Лидия Уелс.
Муди прокара разсеяно пръст по ръба на чашата. Не, не можеше да приеме, че става дума само за случайно натрупване на обстоятелства. Какво беше казал преди няколко часа Балфор? „Такава поредица от съвпадения не може да бъде случайна“? А какво е съвпадението, помисли си Муди, ако не застинал миг от низ събития, за което тепърва трябва да се намери обяснение?
— Поне това е нашето участие — добави Балфор едва ли не извинително. — Не е кой знае какъв отговор, господин Муди, но поне сега имате представа какво ни е събрало тук, каква е причината, както казах, за сбирката ни.
— Доста по-дълъг отговор, отколкото е очаквал, обзалагам се — обади се Дик Манъринг.
— Истината винаги надхвърля очакванията ни — отбеляза превозвачът.
Муди плъзна поглед по лицата около себе си. Не можеше да определи като виновен никого от присъстващите, но и никой от тях не беше в пълния смисъл на думата невинен. Как ли беше редно да ги нарече? Съзаклятници? Съучастници? Случайно въвлечени странични наблюдатели? Той се намръщи. Не можеше да намери точната дума. Причард беше използвал „заговор“, но тя не беше напълно приложима, тъй като те се бяха озовали забъркани в тази мистерия неволно и бяха свързани със събитията по съвсем различен начин. Не, истинските герои на този разказ, истинските заговорници бяха мъжете и жените, които тази вечер не бяха тук и пазеха ревниво тайните си!