— Ясно се вижда, ако вложиш малко здрав разум — рече той. — Двайсет майстори на строежа наведнъж. Плащане в брой за материалите. Общинските проекти не минават така, знаеш го. Явно Шепард разполага с пари в брой.
— Последно какво е — обади се Лодърбак, — здрав разум или са ти подшушнали?
— Здрав разум!
— Значи не са ти подшушнали?
— Намекнаха ми нещо, ама и без това щях да се досетя — заяви разгорещено Балфор. — Нали това ти казвам, човек и сам може да види какво става.
— В такъв случай защо са го направили?
— Кое?
— Дето са ти подшушнали!
Превозвачът се намръщи.
— Не разбирам какво искаш да кажеш — измърмори той, макар да съзнаваше, че въпросът на Лодърбак е напълно логичен.
— Това, което не се вписва, Том, е, че точно на теб са решили да подшушнат за затвора! Какво общо има „Превозни услуги Балфор“ с държавното финансиране и неговото изразходване? А дори и да е частно вложение, теб това какво ти влиза в работата?
Балфор поклати глава.
— Не си ме разбрал правилно.
— Може да е свързано с някой от затворниците — продължи Лодърбак. — Частно вложение в замяна на…
— Не, не — прекъсна го превозвачът. — Няма такова нещо.
— А какво е тогава?
Балфор не отговори и политикът добави:
— Слушай, ако става дума за частно финансиране, това е важно за кампанията и трябва да го знам. Очевидно Шепард се мъчи да пробута през главата на губернатора идеята си за нов затвор, а на мен това ми намирисва на политически амбиции и искам да знам какви точно са те. Щом е въпрос на здрав разум, защо не ми кажеш какво точно знаеш и ако някой ме попита, ще твърдя, че сам съм го разгадал.
Това предложение се стори съвсем разумно на Балфор. През последния месец топлите му чувства към Лодърбак не се бяха стопили напълно и въпреки породилите се в него съмнения той държеше да запази доброто отношение на политика към себе си. На никого нямаше да навреди, ако споделеше откъде идват парите на Шепард, стига Лодърбак наистина да се престореше, че сам го е разбрал!
Освен това Балфор се беше зарадвал на внезапно появилия се живец в тона на Лодърбак и на настървеността, с която по-възрастният мъж го притискаше за информация. Не харесваше приятеля си, когато той изпаднеше в униние, и тази рязка промяна му напомни за предишния Лодърбак, Лодърбак от Дънидин, който вървеше наперено като крал и командваше като генерал, който сам беше натрупал състояние и след това го беше удвоил, който се срещаше с премиер-министъра и на когото не би му минало през ума да умолява някого да остане още една нощ в Кумара, за да има с кого да се разтушва в игралния дом. Той състрадаваше на предишния Лодърбак, към когото все още беше силно привързан, и беше поласкан от молбата му да сподели какво знае за начинанието на Шепард.
И затова след дълго мълчание Балфор разкри пред стария си приятел, че строежът на затвора се финансира с част от съкровището, намерено в дома на Кросби Уелс. Не обясни как и защо е станало това и не посочи кой му е подшушнал сведенията. Сподели само, че до вложението се е стигнало по настояване на Джордж Шепард половин месец след смъртта на Кросби Уелс и тъмничарят много държал това да се запази в тайна.
Лодърбак ненапразно беше завършил юридическия факултет: усетеше ли, че му се спестява част от истината, умееше с ловък разпит да изкопчи от събеседника си нужната информация. Първо попита на каква стойност е частта от съкровището и превозвачът отвърна, че инвестицията надхвърля с малко четиристотин лири. Политикът веднага пресметна, че вложението представлява десет процента от общата стойност на намереното в къщата на Уелс, и се поинтересува защо е така, а след като Балфор не отговори, с още по-плашеща бързина предположи, че става дума за комисионата на търговеца.
Балфор се смая от скоростта, с която Лодърбак беше стигнал до тези изводи, и бурно възрази, че Харалд Нилсен е невинен.
Лодърбак се засмя.
— Той се е съгласил! Дал си е комисионата!
— Шепард го е хванал натясно. Нилсен не е виновен. В общи линии е било на ръба на изнудването. Не бива да се шуми около това. Не бива! Заради господин Нилсен.
— Частно вложение в единайсетия час! — възкликна политикът. (Изобщо не го беше грижа за Харалд Нилсен, с когото се беше запознал преди месец в „Звездата“ в Хокитика. Нилсен му бе направил впечатление на провинциален тип, който е свикнал с вярна публика от трима-четирима стари другари и става досадно словоохотлив, щом си пийне, и Лодърбак веднага го беше отписал като самодоволен бърборко, който с нищо не може да му бъде полезен.) Той се изправи на стремената. — Ето това е политиката, Том! Да, това е политиката! Виждаш ли какво се опитва да направи Шепард? Иска да започне строежа на затвора преди изборите и използва частна инвестиция, за да подкара работата. Гледай го ти дявола! Веднага ще пиша за това в „Таймс“, не се тревожи!