— Да, да, така е. И нищо не може да се направи, ако корабът е по-дълъг от стотина стъпки. Дори и да задвижи витлото с пълна пара, пак може и да не успее да прескочи пясъчната коса. Невероятно огнено представление, когато гледаш отстрани как от комина изскачат пламъци. Но това се отнася не само за параходите. И не само за големите кораби. Всеки може да загази тук, Уолтър. Пясъчната коса може да прати на дъното и шхуна, ако приливът е по-слаб.
— Вярвам ви. Нашият платноход беше тримачтов, не много голям, подвижен, не от най-устойчивите по време на буря, но въпреки това капитанът не посмя да рискува. Предпочете да хвърли котва в открито море и да изчака до сутринта.
— „Ватерлоо“, нали? Редовен курс до Чалмърс и обратно.
— Не, не е от тези, които се движат по разписание. Името му е „На добър час“.
Думите му произведоха такъв отклик, все едно беше извадил пистолет от джоба си. Муди плъзна из стаята поглед — с все така любезно изражение — и видя, че сега присъстващите изцяло и открито са насочили вниманието си към него. Тези, които четяха, бяха оставили вестниците, уж задрямалите отвориха очи, а един от играчите на билярд пристъпи към него и спря в светлината на лампата.
Балфор също се беше сепнал, но сивите му очи бяха все така спокойно впити в него.
— Тъй — рече той и сякаш за миг се отърси от добродушието, което до този миг характеризираше държанието му. — Признавам, че името на кораба не ми е непознато, господин Муди, напротив, но бих искал да потвърдите и самоличността на капитана, ако не възразявате.
Младият мъж огледа лицето му, търсеше да долови следи от нещо, което, ако трябваше да назове на глас, би го направил с неудобство: мъчеше се да види дали превозвачът не е уплашен. Беше сигурен, че ако съзнанието на Балфор успее да си представи — или да си спомни — свръхестествения ужас, с който самият Муди се беше сблъскал на борда на „На добър час“, то въздействието ще е неизличимо. Но превозвачът изглеждаше просто нащрек, като човек, научил неочаквано за завръщането на някой, който му е дал пари назаем, и принуден да започне да си съчинява наум оправдания и да пресмята как да се измъкне, видът му не беше нито уплашен, нито изтерзан. Муди беше сигурен, че всеки, станал свидетел на онова, което той беше зърнал, би носил отпечатъка от този сблъсък. И все пак у Балфор беше настъпила промяна, сега в погледа му се долавяха прозорливост, острота. И тази промяна някак си пробуди Муди. С внезапно оживление той си даде сметка, че е подценил събеседника си.
— Стига да не се лъжа, името на капитана е Карвър — рече той бавно. — Франсис Карвър, ако съм запомнил правилно, силен мъж, мрачен на вид, с голям бял белег на лицето. Това описание отговаря ли на човека, когото познавате?
— Да, отговаря. — На свой ред Балфор го огледа изпитателно и след това добави: — Много ми е интересно да науча как сте се запознали с господин Карвър. Стига да простите нахалството ми, разбира се.
— Ще си позволя да ви поправя, не се познавам с господин Карвър. Сигурен съм, че ако ме види отново, не би се сетил кой съм.
В съответствие със стратегията си Муди беше решил да отговаря любезно на въпросите, без да скрива нищо, тъй като впоследствие това щеше да му даде право на свой ред да настоява да получи желаните отговори. Той притежаваше немалки умения в изкуството на дипломацията. Още като дете интуитивно беше разбрал, че е по-добре доброволно да поднесе някаква достоверна версия на случилото се, отколкото да оповести цялата истина отбранително, все едно се чувства виновен за нещо. Привидното сътрудничество носеше голяма полза най-малкото защото предизвикаше съответната отплата, на честността се отговаряше с честност. Младият мъж не плъзна отново поглед настрани — взираше се в събеседника си с открито лице и се обръщаше единствено към него, все едно изобщо не забелязваше единайсетимата мъже, които го наблюдаваха отстрани.
— В такъв случай — рече Балфор — ще рискувам с предположението, че сте купили билета си от заместника му.
— И той прибра парите в собствения си джоб.
— Значи с него сте се разбрали?
— Схемата е била измислена от екипажа със съгласието на капитана — отвърна Муди. — Намерили са лесен начин да си докарат допълнително по някой шилинг. Нямаше никакви койки, само тясно място в трюма и на пътниците им се казваше да стоят настрани и да внимават да не пречат. Условията бяха на ръба на приемливото, ала, както вече знаете, обстоятелствата ме принуждаваха да напусна веднага Дънидин, а „На добър час“ беше единственият кораб, който потегляше същия ден. Преди това не познавах нито заместника, нито някой от моряците, нито другите пътници.