Пред „Златният лъв“ двамата се разделиха, Лодърбак очевидно вече не държеше Балфор да остане в Кумара още един ден, тъй като се сбогува набързо и без видимо съжаление.
Превозвачът се отправи към Хокитика в доста неспокойно състояние на духа. Заедно с другите единайсетима от „Короната“ се беше врекъл да пази в тайна споделеното от Нилсен, а сега беше нарушил обещанието си. И то за какво? Какво беше спечелил с престъпването на клетвата? Отвратен от постъпката си, той заби пети в корема на кобилата и продължи в тръс, докато не стигна до река Арахура, там слезе и преведе коня през плитчините, където буйните води се разливаха по пясъка.
Лодърбак не остана навън да изпрати с поглед приятеля си. Наум вече съчиняваше писмото, устните му бяха стиснати съсредоточено, челото му беше сбърчено замислено. Отведе коня в конюшнята, пъхна шест пенса в ръката на конярчето и веднага се качи в стаята си. Затвори вратата, отнесе принадлежностите си за писане до ромбовидното петно светлина под прозореца, примъкна стол, седна и извади празен лист. След кратък размисъл разтърси писалката, наведе се и написа:
Вложение от отвъдното?
До редактора на „Уест Коуст Таймс“
Уважаеми господине,
Настоявам господин Джордж Шепард да публикува във вашето издание списък с имената на лицата, наети за строителството на затвора в Хокитика, и на дружества, както и да посочи кои дейности на кого са възложени, какви суми за какво са отделени, какво е платено и още какви средства са необходими за довършване и благоустрояване на вече изграденото.
Публикуването на тази информация би спомогнало за отстраняване на последиците от тежкото нарушение, допуснато от страна на господин Шепард, а именно че изграждането на затвора в Хокитика е било финансирано чрез лично дарение, направено без знанието на Съвета на провинцията, Обществената комисия на Уестланд, общинската управа и дори на самия дарител, тъй като е станало половин месец след смъртта му! Имам предвид господин Кросби Уелс, за чието имущество беше изписано немалко във вашето издание. По мои сведения дарението — доколкото може да бъде наречено така — е било взето от дома на господин Уелс след смъртта му и впоследствие, без да бъде уведомена обществеността, е било насочено към издигането на новия затвор. Готов съм да поднеса извиненията си, ако твърденията ми се окажат неверни, но междувременно настоявам за незабавно изясняване на случая от страна на господин Шепард.
Смятам, че прозрачността е наложителна не само поради естеството на учреждението, което господин Шепард иска да построи, и поради произхода на въпросната сума, а и защото финансовата яснота в управлението на обществени средства е от първостепенно значение, тъй като заради богатите златни залежи в този недоразвит район на нашата провинция той твърде често става жертва на примитивното изкушение на покварата и корупцията.
Ценя високо намеренията на господин Шепард и останалите лица, които стоят зад изпълнението на този проект, и съм сигурен, че той действа в името на обикновените заселници и в рамките на закона. Държа обаче да подчертая още веднъж убеждението си, че всички частни дарения за обществени каузи трябва да бъдат прозрачни.
Уверявам ви, господине, вас и цялата провинция Уестланд, че оставам искрено ваш
Алистър Лодърбак,
член на Съвета на провинцията
18.02.1866 година
Той се облегна и прочете писмото на глас с патос, все едно се подготвяше за важна реч, след това сгъна доволно листа, пъхна го в плик и написа адреса на редакцията на „Уест Коуст Таймс“, като отстрани добави: „Да се прочете при получаване“, и за всеки случай отдолу драсна „Неотложно!“. После запечата плика и бръкна в джобчето на жилетката да извади часовника, вече беше почти два. Ако Огъстъс Смит потеглеше веднага за Хокитика, писмото щеше да стигне при Льовентал, преди да бъде набран понеделнишкият брой на „Таймс“. Колкото по-рано, толкова по-добре, помисли си Лодърбак и излезе да потърси секретаря.
Меркурий в Козирог
Уолтър Муди привършваше обяда в „Максуел“, когато му донесоха съобщение, че товарът на „На добър час“ най-после е изваден на брега и сандъкът му е отнесен в стаята в „Короната“.
— Е, това най-сетне решава въпроса с така наречения призрак — рече той, след като подхвърли на пратеника монета от две пени и момчето хукна навън. — Ако Емъри Стейнс е бил на кораба, щяха да намерят трупа му в трюма.