— Мария Магдалина не е била гадателка — възрази сковано Муди.
— Да — кимна все тъй усмихнат Гаскоан, — но първа е видяла отворения гроб. И се е заклела, че камъкът е бил отместен. Струва си да се отбележи, че вестта за възнесението е била донесена от жена и че в началото никой не е повярвал на клетвата ѝ.
— Е, довечера Анна Уедърел ще се закълне пред гроба на друг мъж, а ние няма да сме там да не ѝ повярваме.
Той подравни ножа и вилицата да са в една линия, нямаше търпение келнерът да дойде да отнесе празната чиния.
— Поне може да разчитаме на празненството преди това — отвърна секретарят на съда, макар и вече с невесел тон.
Той също беше изключително разочарован, че няма да вземе участие в предстоящото общуване на вдовицата с мъртвите. Изключването му от кръга на посветените беше много по-болезнено за него, отколкото за Муди, понеже Гаскоан смяташе, че като първи приятел на Лидия Уелс в Хокитика му се полага запазено място на сеанса. Само че след следобеда на двайсет и седми януари вдовицата не го беше потърсила нито веднъж и дори отказваше да го приеме в „Скитническа слука“.
Муди все още не беше официално представен на двете жени. Беше ги зърнал да окачват завесите на предните прозорци в бившата странноприемница, тъмните им силуети на фона на стъклото му бяха заприличали на кукли и докато ги гледаше, го прободе необясним копнеж, което беше необичайно за него, понеже той нямаше навика да завижда на жените за тяхната близост, а и истината беше, че не изпитваше кой знае какъв интерес към тях. Но докато минаваше край сенчестата фасада на „Скитническа слука“ и гледаше как телата им мърдат зад изкривяващите ги прозорци, изведнъж съжали, че не може да чуе за какво си говорят. Искаше да разбере защо Анна поаленя, прехапа устни и вдиша длан към бузата си, сякаш да провери дали няма температура, искаше да узнае защо Лидия се усмихва, отупва ръце и излиза, оставяйки Анна да държи накамарените завеси и с набодена с карфици предница на роклята.
— Според мен си прав да се съмняваш, че Анна е замесена в цялата тази работа — продължи Гаскоан. — Когато отворих дума пред нея за Стейнс, останах с впечатлението, че тя го цени изключително високо, дори ми се стори, че малко си е загубила ума по него. А сега по всичко изглежда, че се опитва да изкара пари от смъртта му!
— Няма как да бъдем сигурни до каква степен е замесена госпожица Уедърел. Зависи дали е знаела за скритото в роклите злато и съответно за изнудването на господин Лодърбак.
— Още никой не е потърсил оранжевата рокля — рече секретарят на съда. — Ако Анна е споменала пред вдовицата, че тя е под моето легло, логично е да се допусне, че госпожа Уелс би направила някакъв опит да си я върне.
— Вероятно госпожица Уедърел смята, че златото е платено на господин Манъринг.
— Да, но не мислиш ли, че в такъв случай госпожа Уелс не би отишла да си я поиска от него? Двамата не е като да не се познават, те са стари приятели от едно време. Не, според мен е много по-вероятно госпожа Уелс изобщо да не подозира за роклите.
— Хмм…
— Манъринг не желае да я вземе — продължи Гаскоан, — тъй като се опасява от евентуални последствия, а аз определено нямам намерение да я нося в банката. Затова тя още си стои под леглото ми.
— Ясна ли е вече стойността на златото?
— Да, помолих за неофициална оценка и господин Фрост мина да го погледне. Според него стойността е от порядъка на сто и двайсет лири.
— Е, надявам се за доброто на госпожица Уедърел, че тя не се е доверила на госпожа Уелс. Страх ме е да си помисля какво би сторила госпожа Уелс, ако разбере за това. Сигурен съм, че ще обвини Анна за загубата на съкровището.
Французинът рязко остави вилицата.
— Хрумна ми нещо — рече той. — Нали златото от роклите е същото, което после се е появило в дома на Уелс? В такъв случай, ако искът на вдовицата бъде признат за основателен и тя получи съкровището като наследство, ще си върне всичко, като се изключи златото от оранжевата рокля. Няма да е на загуба.
— Опитът ми показва, че хората рядко са доволни да приключат без загуба — отвърна Муди. — Ако съм отгатнал правилно характера на Лидия Уелс, тя ще е бясна, че роклите са били у Анна, независимо какви са били намеренията на Анна и независимо какъв е крайният резултат.