— Но ние можем да бъдем почти напълно сигурни, че Анна не е знаела за златото в роклите.
— Ах, Гаскоан, въпреки младостта си притежавам известни познания за нежния пол и мога да ви уверя категорично, че жените не обичат някой друг да носи роклите им без позволение.
Секретарят на съда се засмя и развеселен от шегата, се зае да довърши обяда си в добро настроение.
Без да оспорваме истинността на наблюдението на Муди, редно е да поясним, че неговите „познания“, както той се изрази, може да се нарекат емпирични само доколкото се дължаха на внимателни наблюдения на поведението на покойната му майка, мащехата му и двете лели по майчина линия, казано по-просто, адвокатът никога не бе имал любовница и не знаеше почти нищо за жените, освен как да се държи с тях любезно и да засвидетелства синовната си почит. В разрез с естествените пориви на младостта пределите на опита му бяха с големината на ключалката, през която беше зървал, метафорично казано, здрачните покои на зрелостта. В интерес на истината той се беше сблъсквал с достатъчно възможности да разшири кръгозора си, да отключи вратата и да пристъпи в тази забранена за чужди вмешателства обител, ала ги беше отхвърлял със същото притеснение и сковано придържане към доброто възпитание, с които сега отблъскваше закачките на Гаскоан.
Когато беше на двайсет и една години, една гуляйджийска обиколка из Лондон го беше отвела — по обичайните пътища и канали — до осветен с газови фенери двор недалече от пазара Смитфийлд. Там според състудентите му се събираха най-търсените уличници, които носеха червени жакети с месингови копчета — последния писък на парижката мода по това време — и с облеклото си хвърляха в смут английските дами. Военната кройка на жакетите им придаваше решителен и смел вид, ала въпреки това те се преструваха на свенливи, срамежливо извръщаха глави, мятаха погледи през закръглените си рамене, правеха се на скромни, кикотеха се и въртяха крачета насам-натам. Оглеждайки ги, Муди изведнъж изпита тъга. Сети се за баща си — колко пъти още от дете го беше заварвал из скритите кътчета на къщата с някоя непозната в скута? В спомените му тези жени неизменно охкаха и пъшкаха, грухтяха като прасета или крещяха с неестествено писклив глас и винаги оставяха след себе си силна лепкава миризма, миризмата на театър. Докато другарите на Муди вадеха суверени и теглеха жребий кой ще е първи, той тихомълком се изсули от двора, спря файтон и се прибра да си легне. От този миг нататък за него беше въпрос на чест да не постъпва като баща си, да не падне в ноктите на бащините пороци, да бъде по-добър човек. И все пак колко лесно беше — да извади своя суверен, да издърпа сламка от жребия, да избере някое момиче с червен жакет и да го последва по калдъръма до задната стена на църквата! Приятелите му в колежа подозираха, че си е поставил за цел да стане свещеник, и много се изненадаха, когато след няколко години той избра попрището на адвокат.
Затова, щом станеше дума за Анна и някой, било то Гаскоан, Клинч, Манъринг или Причард, изразеше възхищението си от нея като уличница, Муди се стараеше да прикрие невежеството си. Навременно подхвърляните от него вмятания „разбира се“, „естествено“ и „несъмнено“, съчетани със скованото му отношение при всяко споменаване на името на Анна, само подсказваха на другите, че той се притеснява от оголените истини на човешката природа и че предпочита като повечето мъже с по-високо обществено положение да не разгласява плътските си дела. Няма как да не отбележим: една от големите положителни страни на дискретността е, че тя може да прикрива непознаването и на най-елементарните неща от действителността, а Уолтър Муди беше изключително дискретен. Истината бе, че той не беше разменил и дума с жена със занаята и опита на Анна Уедърел и дори не знаеше как да заговори някоя уличница, ако му се отдадеше случай.
— Също така — обади се той — трябва да отбележим като положителен и факта, че сандъкът на госпожица Уедърел не я последва в „Скитническа слука“.
— Така ли? — попита изненадано Гаскоан.
— Да. Пълните с оловни тежести рокли са в „Скарата“ заедно с лулата ѝ, лампата и всички други дреболии, тя още не е изпратила човек да ги прибере.
— И господин Клинч не е повдигнал въпроса пред нея?
— Не е — потвърди Муди. — Това е ободрително според мен. Каквато и роля да е играла госпожица Уедърел в изчезването на господин Стейнс и каквато и роля да играе в нелепия сеанс довечера, поне можем да сме сигурни, че тя не се доверява напълно на госпожа Уелс. И това ми вдъхва надежда.