— И колко души пътуваха при тези условия?
Той срещна погледа му спокойно.
— Осем — рече и пъхна пурата в устата си.
Балфор веднага го притисна с нов въпрос:
— Значи вие и още седмина? Общо осем, така ли?
Муди не отговори направо.
— В понеделник списъкът с пътниците ще бъде публикуван във вестника и ще можете сам да го прегледате — рече той, като си придаде оскърбен вид, сякаш искаше да покаже, че търсеното от Балфор пояснение е не само ненужно, но и неподобаващо. След това добави: — Разбира се, там няма да се появи истинското ми име. Пътувах под името Филип Делейси, така се казваше мъжът, с когото си разменихме документите в Дънидин. Ако питате властите, Уолтър Муди в момента е някъде в южния край на Тихия океан и плава на изток, бих казал, към Кейп Хорн.
Лицето на превозвача не трепна.
— Позволете ми, моля, да задам още един въпрос. Интересува ме какво е мнението ви за него. За капитан Карвър де.
— Не съм сигурен дали мога да отговоря — отвърна Муди. — Разполагам единствено с повърхностни впечатления и с подозренията си. Струва ми се, че е бил принуден да потегли от Дънидин непредвидено, понеже държеше да вдигне котва въпреки прогнозите за приближаваща се буря, но не зная нищо за причината за това бързане. Не сме се запознавали официално, а по време на пътуването го мярках отдалече, и то рядко, понеже той като цяло не излизаше от каютата си. Така че, сам виждате, мнението ми не почива на кой знае какви факти. И все пак…
— И все пак? — повтори очаквателно Балфор, след като младият мъж замълча.
— Ще бъда честен с вас, господине — каза Муди и се извърна да го погледне в очите, — неволно открих сред товара на кораба някои неща, които ме карат да се съмнявам в почтеността на собственика му. Доколкото мога да бъда сигурен в едно, то е, че стига да е по силите ми да го избегна, за нищо на света не бих застанал на пътя на господин Карвър.
Тъмнокосият мъж вляво от него изведнъж се наведе притеснен напред и се намеси:
— Намерили сте нещо в товара ли, казахте?
„Аха! — възкликна наум Муди и след това си помисли: — Сега е моментът да се възползвам от преимуществото си.“ Обърна се към непознатия, който се беше обадил, и рече:
— Надявам се да простите нежеланието ми да се впускам в подробности. Не искам да ви обидя, господине, ала с вас не се познаваме или по-точно, аз не ви познавам, докато вие, тъй да се каже, сте в течение на моята история, защото разговорът ми с господин Балфор достигна не само до неговите уши. В това отношение аз се поставих в неблагоприятно положение, но не спрямо себе си, тъй като предадох разказа си истинно, а спрямо вас, защото вие ме опознахте, без да бъдем представени, и изслушахте разказа ми без покана и без отговор. Нямам какво да крия за това пътуване — той се завъртя отново към Балфор, — но, признавам си, е твърде неприятно да бъдеш подложен на толкова настойчив разпит, и то от човек, който умишлено не разкрива нищо за себе си.
Думите бяха доста по-резки, отколкото Муди обикновено си позволяваше, ала той ги изрече спокойно и с достойнство, убеден, че е в правото си. Взираше се в събеседника си с широко отворени кротки очи, очакваше отговора му. Погледът на Балфор литна настрани към чернокосия мъж, който се беше намесил, след това се обърна отново към Муди. Превозвачът въздъхна тежко. Надигна се от креслото, хвърли угарката от пурата в огъня и протегна ръка.
— Чашата ви е празна, господин Муди — рече тихо. — Моля ви, позволете да я напълня отново.
Отправи се мълчаливо към страничната маса, следван от тъмнокосия мъж, който разгъна снагата си в цял ръст и почти опря в ниския таван. Той се надвеси над превозвача и зашепна настойчиво в ухото му. Балфор кимна и отвърна нещо. Явно даде указание, тъй като високият се насочи към масата за билярд, махна на русокосия да се приближи и му прошепна някакво съобщение. Русокосият веднага закима отсечено. Докато ги наблюдаваше, Муди усети как се завръща обичайната пъргавина на ума му. Беше се посъживил от брендито, беше на сухо и топло, а нищо не можеше да повдигне духа му така, както обещанието за интересна история.
Често става тъй, че когато някой, подложен на тежко изпитание, се сблъска с нова трудност, която ни най-малко не го засяга, тя е като мехлем за първата. И сега Муди се убеди в това. За първи път, откакто беше слязъл от лодката, беше в състояние да разсъждава трезво за премеждията си. Изправена пред тази нова загадка, паметта му като че ли се беше отприщила. Сега той можеше да си припомни ясно сцената, която не му даваше мира — надигналия се мъртвец, окървавеното му гърло, вика му, — и тя му се струваше баснословна, невероятна, все тъй ужасяваща, но някак си по-приемлива. Случилото се беше придобило определена стойност, той можеше да го размени и така да извлече изгода от него.