— Чудесно! — възкликна вдовицата и му се усмихна като на преждевременно развито дете, изрецитирало сонет, с други думи, недоверчиво и със сдържано възхищение. — Уличница в траур и тайнствен азиатец! Идеална комбинация, чак тръпки да те побият! Разбира се, сеансът не идва от Изтока — поясни тя в отговор на зададения преди малко въпрос, — но нали от две седмици насам все ти повтарям, че за тези начинания атмосферата е всичко? Ах Сук ще свърши чудна работа!
Анна сведе очи и подхвърли:
— Трябва да му се плати за това.
Госпожа Уелс я стрелна с леден поглед, но Анна не го забеляза — в следващия миг изражението на вдовицата отново се проясни. Тя нехайно отвърна:
— Разбира се! Първо да видим колко си мисли, че заслужава за тази лесна работа. Хайде, Анна, попитай го, нали си му приятелка!
Анна обясни на Ах Сук, че домакинята е готова да му плати за участието в сеанса довечера. Ах Сук, който така и не беше разбрал, че Емъри Стейнс ще присъства само духом, реши, че предложението е чудесно. Но се усъмни — напълно основателно — и не го скри. Последва абсурден пазарлък и накрая Ах Сук се съгласи по-скоро заради Анна, отколкото заради себе си да получи възнаграждение от един шилинг.
Ах Сук не беше глупак. Даваше си сметка, че не е схванал изцяло за какво точно го канят довечера. Струваше му се странно, задето Анна е наблегнала толкова много, че Емъри Стейнс ще седи в средата на стаята, а останалите ще бъдат подредени в кръг около него, а още по-необяснима му се виждаше готовността на вдовицата да му плати само за да седи на възглавница в ъгъла. В крайна сметка стигна до извода, че явно му е отредена роля в някаква пиеса или постановка (това му предположение беше съвсем близо до истината), и реши, че каквото и унижение да се наложи да изтърпи, то си заслужава, щом ще получи възможност да поговори с господин Стейнс. Затова прие поканата на вдовицата и предложението за заплащане с категоричната увереност, че всичко ще се изясни, когато му дойде времето.
С това преговорите приключиха. Ах Сук се обърна към Анна. Улови погледа ѝ, в очите на уличницата се четеше хладна отстраненост, която той не познаваше. Но дали наистина беше отстраненост? Или той просто не беше свикнал с ясния ѝ взор, незамъглен от плътното було на опиума? Толкова се беше променила. Ако не я познаваше тъй добре, би определил изражението ѝ като високомерно, все едно иска да покаже, че щом вече не е уличница, китаецът седи по-долу от нея.
Ах Сук реши да изтълкува студенината във взора ѝ като знак, че е време да си тръгва, и се надигна от възглавницата. Беше пресметнал, че разполага с достатъчно време да отиде до Кънери и да се върне до залез-слънце, а искаше да осведоми сънародника си Кю Лон, че довечера Емъри Стейнс ще бъде в „Скитническа слука“ на „Гуляйджийска“. Знаеше, че Ах Кю отдавна желае да поговори със Стейнс и да го разпита за златото на „Аврора“, той щеше да се зарадва да научи, че младият мъж е жив.
Ах Сук се поклони на вдовицата, а след това и на Анна. В отговор уличницата направи бърз реверанс, който не издаваше нито копнеж, нито съжаление, и веднага му обърна гръб, за да оправи дантелата върху облегалката на канапето.
— Довечера ще дойдеш пак за сеанса. Тази вечер — рече Лидия Уелс. — В шест часа.
— В шест — повтори той и посочи възглавницата, от която беше станал, за да покаже, че е разбрал.
Хвърли прощален поглед на Анна, след това Лидия Уелс го хвана за ръката и го изпроводи в коридора. Там се пресегна с другата ръка да отвори вратата и изведнъж помещението се изпълни със светлина.
— Довиждане — рече Ах Сук и прекрачи прага.
За негова изненада вдовицата не затвори вратата, а дръпна от закачалката един шал, наметна го на раменете си и също излезе на верандата, като извика:
— Отивам да се поразходя, ще се върна след час.
Анна, която беше останала в салона, вдигна сепнато глава. Бързо се съвзе, постара се да скрие смайването си и изтича да затвори и да пусне резето.
— Приятна разходка — пожела тя на вдовицата и сетне се обърна към Ах Сук. — Приятен ден, Ах Сук.
Двамата слязоха на улицата и там се разделиха, Ах Сук пое надолу, към реката, а Лидия Уелс в обратна посока. След няколко крачки вдовицата хвърли поглед през рамо, сякаш нещо в сградата отсреща е привлякло вниманието ѝ, и Анна бързо хлопна вратата. Само че не пусна резето, а почака малко, внимателно я открехна отново и надникна през процепа. Лидия Уелс беше ускорила крачка, не беше тръгнала след Ах Сук, както подозираше Анна. Тя отвори вратата по-широко. Дали вдовицата щеше да заобиколи да го пресрещне? Едва ли можеше да има съмнение, че е излязла тъй внезапно не за друго, а да поговори тайно с китаеца, когото очевидно познаваше! Само че Ах Сук вече завиваше на ъгъла към Гибсъновия вълнолом, а в същия миг Лидия Уелс прекрачи канавката и се насочи към… Анна напрегна очи, какво беше това? Двуетажна сграда до железарията на Тайгрийн. Може би някое заведение? На верандата явно някой я спря, защото тя се забави да размени няколко думи, после влезе и се изгуби от поглед, но проблесналата синя боя при отварянето и затварянето на вратата беше достатъчна Анна да се сети кое е заведението. Лидия Уелс беше отишла на посещение при някого. При кого? Анна зачудено поклати глава. Който и да беше, едва ли бе обикновен златотърсач. Явно разполагаше със средства, щом беше отседнал в „Палас“.