— За да говоря с господин Стейнс?
— За да говорите с Анна — отвърна неодобрително тъмничарят. — Извинете ме, отче, чака ме доста работа.
След като Девлин си тръгна, Шепард остави писалката, отиде до библиотечния шкаф, взе оставена там папка и извади от нея гъсто изписан лист: единственото копие от договора с Харалд Нилсен, който беше изготвил преди три седмици и съгласно който търговецът се задължаваше да пази в тайна своето вложение от четиристотин лири. Тъмничарят драсна клечка кибрит по страничната дъска на библиотечката и я поднесе към листа, държеше го за горния ъгъл, докато хартията не се разгоря. Когато пламъците облизаха пръстите му, той го хвърли на пода, а щом хартията се разпадна на крехки тъмни късчета, ги стъпка с върха на обувката си.
После седна отново на бюрото, извади бял лист изпод тефтера, взе писалката и я топна в мастилото. Внимателно с обработен почерк написа:
Дарение от будна съвест
До редактора на „Уест Коуст Таймс“
Уважаеми господине,
Обръщам се към вас в отговор на писмото на господин Алистър Лодърбак, член на Съвета на провинцията, в което той отправя злостни клевети към мен, а по този начин и към всички, с които съм свързан, в това число Обществената комисия на Уестланд, Общинския съвет, губернатора и т.н. Мой дълг е да поправя допуснатите от господин Лодърбак грешки, които не само накърняват благоприличието и почтеността, но изкривяват и фактите.
Вярно е, че строителството на бъдещия затвор в Хокитика е подпомогнато от дарение, направено от наш съгражданин. Господин Харалд Нилсен от „Нилсен и Сие“ дари на Съвета малко повече от четиристотин лири с изискването да бъдат употребени в обществена полза. Тази сума представлява негова комисиона, получена като заплащане за честно и почтено положен труд. Тя наистина е част, както твърди господин Лодърбак, от откритото в дома на господин Кросби Уелс богатство и е законно изплатена на господин Нилсен за свършената от него работа. Осмелявам се обаче да напомня на господин Лодърбак, че от правна гледна точка дарението в никакъв случай не може да бъде разглеждано като „вложение“, тъй като дарението не поражда отношения, каквито съществуват между длъжник и заемодател, или простичко казано, дарението не се връща на дарителя. Дарението на господин Нилсен е добродетелна и щедра проява на милосърдие и господин Лодърбак следва да признае, че при използването на тези пари за строежа на затвора не са нарушени никакви закони и правила.
Позволявам си да изразя убеждението си, че изграждането на обществената инфраструктура е най-съкровеното и неоспоримо доказателство за прогреса, а затворът в Хокитика попада в категорията на обществените заведения във всяко отношение. Ако това обяснение е недостатъчно „прозрачно“ за господин Лодърбак, сърдечно го приканвам да разкрие пред гласоподавателите един умело потулван до този момент факт, а именно, че е поддържал интимна връзка с госпожа Лидия Уелс, вдовицата на Кросби Уелс. Очаквам пълните обяснения на господин Лодърбак по този въпрос.
Искрено ваш
Джордж М. Шепард
18.02.1866 година
Тъмничарят попи мастилото, извади нов лист и преписа цялото писмо, новото копие беше толкова точна реплика на оригинала, че човек дълго можеше да се взира, без да забележи и най-малка разлика. След това сгъна двата листа, запечата ги и ги адресира със старателния си почерк. Щом восъкът засъхна, той позвъни с камбанката да повика госпожа Джордж и я помоли за втори път този ден да отиде да намери куриер. Заповедта му беше незабавно изпълнена.
Куриерът беше луничав младеж с гъсти руси къдри.
— Това е за Льовентал в „Таймс“ — рече Шепард. — Първо него ще занесеш. А това е за Харалд Нилсен в Тържището на Гибсъновия вълнолом. Разбра ли?
— Нещо да им предам? — попита момчето, прибирайки писмата в джоба.
— Само на господин Нилсен — отвърна тъмничарят. — Утре сутринта го очаквам да се яви на работа. Запомни ли? Предай му, че съм казал да не се сърди, да не се оплаква и да си държи езика зад зъбите.
Марс в Козирог
Обер Гаскоан имаше от малък едно, тъй да се каже, любителско увлечение по корабите. През изминалите три седмици той на няколко пъти слиза на брега на Хокитика, за да наблюдава как изваждат пробития корпус на „На добър час“. Сега, след като корабът вече беше извлечен на пясъка, секретарят на съда можеше много по-лесно да го огледа и да прецени с неопитното си око щетите. Затова, тъй като в неделния следобед нямаше друга работа — беше прегледал вестника, беше рано да ходи в някоя от кръчмите, а и денят беше твърде слънчев и приятен, за да седи затворен вътре, — той беше дошъл тук след раздялата с Муди.