Пътуването до Сидни мина без произшествия: Ах Сук го помнеше като тежка, замайваща сетивата мъгла, в която едва-едва светлеят слънчеви лъчи, същото усещане го обземаше винаги, преди да го връхлети главоболие. Когато корабът навлезе в широкото плитко устие на пристанището, отслабналият и изнемощял от дългите седмици в открито море Ах Сук с мъка се надигна от койката и за първи път се осмели да се качи на палубата. Светлината му се видя странна, струваше му се, че в Китай тя е по-прозирна, по-бяла, по-чиста. Австралийската беше много жълта и наситена, сякаш дори и сутрин или по пладне слънцето беше паднало ниско като при залез.
След като хвърли котва, капитанът не си даде и час, за да се нагодят към по-стабилна повърхност свикналите му с поклащането на кораба нозе, а веднага спусна трапа и се отправи към близкия бордей. Екипажът го последва по петите и Ах Сук се озова сам. След кратък размисъл той също слезе, като се постара да запомни къде точно се намира „Палмерстън“, и се насочи към сушата, решил може би малко наивно да добие представа за страната, в която ще живее.
Ах Сук почти не говореше английски, тъй като с Карвър общуваха на китайски, а не познаваше други англичани. Потърси на пристанището свои сънародници, но не откри нито един, после се скита с часове по улиците на града в дирене на надпис — поне един йероглиф, — който да му е понятен. Накрая събра смелост и влезе в митницата, като извади банкнота изпод лентата на шапката, където беше скътал парите си: може би тя щеше да му помогне да изрази това, за което не му достигаха думи. Служителят вдигна въпросително вежди, ала преди да успее да си отвори устата, шапката в ръката на Ах Сук изчезна. Той се завъртя и видя едно босо момче, което се отдалечаваше тичешком. Ах Сук изкрещя ядосано и хукна след него, но хлапакът бягаше бързо, познаваше отлично лабиринта на пристанището и изчезна безследно.
Ах Сук обикаля да го търси, докато не се стъмни. Накрая се отказа и се върна в митницата, но служителите там само клатеха глави и разперваха безпомощно ръце. Сочеха навътре към сушата и бълваха неразбираем поток от думи. Ах Сук не знаеше какво му сочат и какво обясняват. В гърлото му беше заседнала буца, той едва сдържаше сълзите. В шапката бяха всичките му пари, като се изключеше банкнотата, която беше държал в другата ръка. Обезумял от мъка, гой събу обувката си, пъхна последната си банкнота във вдлъбнатината на петата, обу се отново и пое обратно към „Палмерстън“. В Сидни имаше поне един човек, мислеше си той, който говори китайски.
Ах Сук внимателно се приближи към бордея. Отвътре се чуваше пиано — непознати за него звуци, които обаче му се сториха приятни, успокояващи. Той спря на прага и се зачуди дали да не почука, но в този момент вратата се отвори рязко и се показа един мъж.
Ах Сук се поклони. Постара се да обясни любезно, че търси капитан Карвър, капитана на „Палмерстън“. Мъжът на прага отвърна с поредица неразбираеми думи. Ах Сук настоя, повтори името на Карвър бавно и отчетливо. Получи същия отговор. Вдигна ръка, за да покаже, че желае да заобиколи непознатия и да влезе, за да говори с Карвър. Това се оказа грешка. Онзи го сграбчи с огромната си лапа за яката, вдигна го във въздуха и го хвърли на улицата. Ах Сук падна лошо, ожули си китката и бедрото. Противникът му слезе бавно по стълбите, като навиваше ръкави. Дръпна за последно от пурата и с едно отсечено движение на китката я хвърли настрани. След това, ухилен до уши, стисна юмруци. Ах Сук се изплаши. Вдигна ръце в знак, че не желае да се бие, и замоли за пощада. Мъжът подвикна нещо през рамо и на прага на бордея се появи още един, с по-изпито лице и с гърбав нос. Той се втурна към Ах Сук, изправи го на крака и изви ръцете му зад гърба, тъй че лицето и гърдите му останаха незащитени. Двамата нападатели размениха няколко думи. Колкото и да напрягаше сили, Ах Сук не можеше да се измъкне от хватката на този, който го държеше. Първият запристъпва от крак на крак, все едно се разгрява. На няколко пъти се приближаваше и отстъпваше с пружиниращи подскоци, после изведнъж се изстреля и обсипа с крошета лицето и корема на Ах Сук. Другият изръмжа нещо нечленоразделно. Боксьорът изсумтя и се отдръпна, но след миг отново връхлетя. Гуляйджиите от бордея се изсипаха на улицата — смееха се и се шегуваха.