Франсис Карвър също излезе. Беше без сако, по намачкана риза и синя вратовръзка, завързана на хлабав възел. Загледа побоя подразнено, с небрежно сложени на кръста ръце. Ах Сук улови погледа му и макар устата му да беше пълна с кръв, успя да извика:
— Мъ гой бон нгъ! Мъ гой бон нгъ!
Карвър като че ли не го виждаше. Не даде никакъв знак, че разбира думите му. Един от другите зяпачи подхвърли някаква забележка и той отвърна на английски.
— Пан яо! Хо пан яо!
Карвър обаче извърна глава. На прага до него застана жена с червена коса, той я подхвана през кръста и я придърпа към себе си. Прошепна нещо в ухото ѝ. Тя се засмя и двамата се прибраха.
Вторият мъж вече не можеше да държи изправено отмалялото тяло на Ах Сук и го пусна, мърморейки, очевидно се оплакваше от кръвта, изпръскала сакото и ръкавите на ризата му. Първият зарита проснатия на земята Ах Сук, но явно това не беше толкова забавно, тълпата загуби интерес и се разотиде. Мъжът нанесе с върха на ботуша един последен ритник в ребрата му и също се прибра вътре. При влизането му в бордея избухна смях, след това пианото засвири нова мелодия.
Ах Сук завлече пълзешком изпотрошеното си тяло в страничната уличка, за да не го виждат. При всяко поемане на дъх го прерязваше остра болка. Мачтите на корабите се полюшваха напред-назад. Слънцето залезе. Мина фенерджията да запали лампите, някъде наблизо се чуха съскане и тихо припукване при пламването на газта. Мракът изсивя. Ах Сук подозираше, че поне няколко от ребрата му са счупени. Усещаше по темето си лепкава мокрота, все едно пипаше сюнгер. Лявото му око не можеше да се отвори. Той нямаше сили дори да се изправи.
По някое време задната врата на бордея изскърца и по плодника плисна жълта светлина. В уличката отекнаха забързани стъпки. Ах Сук чу как нещо издрънча, сякаш на камъните беше оставен метален леген или кофа, след това усети върху челото си хладна ръка. Отвори дясното си око. Пред него беше коленичила млада жена с изпито лице и големи предни зъби. Като нашепваше неразбираеми за него думи, тя се зае да почиства кръвта от лицето му с топнато в топла вода парцалче. Гласът ѝ го унесе. Жената беше с колосана престилка, сигурно беше прислужница в бордея. Догадката му бързо се потвърди, отвътре се разнесе вик и тя забързано остави парцала и изчезна.
Минаха няколко часа. Пианото замлъкна, шумовете намаляха. Ах Сук заспа и когато се събуди, установи, че се е възцарила тишина и жената се е върнала. Този път носеше пъхната под мишница кутия, платнено вързопче и газена лампа. Коленичи до него, остави внимателно лампата и завъртя колелцето, пламъкът заблестя ярко. Ах Сук с мъка обърна глава и изненадано видя, че върху кутията е изписано фамилното му име на китайски. Той ахна, а в отговор жената се усмихна, кимна и вдигна пръст към устните си, подсказваше му, че не бива да вдига шум. След това отвори кутията, бръкна под листата чай и измъкна малко квадратно пакетче, увито в хартия. Усмихна му се. Ах Сук нищо не разбираше. Изви глава надясно, където жената беше оставила вързопа, и видя, че е извадила от него къса груба лула, игла, нож и желязно канче. Погледна я въпросително, но тя не му обърна внимание, беше заета да нагласява пламъка на лампата. Когато опиумът забълбука и от малката чашка на лулата се изви нишка бял дим, жената притисна мундщука към устните му. Ах Сук нямаше сили да откаже. Пое изпаренията и ги погълна.
В гърдите му все едно изгря зора, по вените му се разля течна светлина. Пълен покой изпълни тялото му. Болката се отцеди навън леко и бързо като вода, стичаща се през коприна. Опиум, помисли си гой замаяно. Опиум. Това беше нещо невероятно! Чудо, лек. Жената отново му подаде лулата и той загълта жадно като просяк, на когото са сипали черпак супа. Не помнеше как е загубил съзнание, но когато отвори очи, вече беше ден и прислужницата я нямаше. Той лежеше подпрян на два варела с помия зад бордея, завит с одеяло, друго беше нагънато под главата му. Някой, навярно жената, го беше довлякла тук. Или беше допълзял сам? Не помнеше. Главата му щеше да се пръсне, болката в гърдите се беше завърнала. От бордея се чуваха плисък на вода и точене на ножове.
Изведнъж Ах Сук се сети за скрития в кутията с чай опиум. „Дент и Сие“ плащаха на китайските търговци с опиум, тъй като Великобритания вече нямаше сребро, а Китай не приемаше злато. Колко глупав е бил! Франсис Карвър беше вкарвал опиума в Китай през склада на семейство Сук. Франсис Карвър беше предал баща му. Франсис Карвър беше извърнал глава и се бе престорил, че не разбира виковете му за помощ. Ах Сук застина. Непоклатимата увереност затисна гърдите му като камък.