— Емъри Стейнс се е завърнал.
Ах Кю застина.
— О! Видя ли го?
— Още не. Но разбрах, че довечера ще е в Хокитика, в едно заведение на „Гуляйджийска“, където подготвят празненство в негова чест. Поканиха ме и мен и в знак на добра воля аз те каня да дойдеш и ти.
— Кой го организира?
— Анна Уедърел и вдовицата на умрелия, на Кросби Уелс.
— Две жени — измърмори недоверчиво Ах Кю.
— Да.
След кратко колебание Ах Сук реши да признае какво е установил днес сутринта, а именно, че вдовицата на Кросби е съдържателката на „Белият кон“ в Сидни, свидетелствала на процеса срещу него, и навремето любовница на врага му Франсис Карвър. Сега Лидия Грийнуей била известна под името Лидия Уелс.
Ах Кю внимателно обмисли чутото и накрая отсече:
— Това е капан.
— Не — възрази Ах Сук. — Идвам тук по своя воля, никой не ми е нареждал да те водя.
— Капанът е за теб — натърти Ах Кю. — Сигурен съм. Защо иначе ще те канят на празненството довечера? Нямаш нищо общо с господин Стейнс. Какво ще правиш на празненство в чест на завръщането му?
— Ще играя роля в постановка. Ще седя на една възглавница като статуя. — Обяснението прозвуча глупаво и той забързано добави: — Нещо като театър. Дори ще ми платят.
— Ще ти платят?
— Да, като на актьор.
Ах Кю го огледа подозрително.
— Ами ако тази Грийнуей още е свързана с Карвър? Нали са били любовници. Може да го е предупредила, че довечера ще бъдеш там.
— Карвър не е тук.
— Дори и да е така, тя ще го извести веднага щом той се върне.
— Дотогава ще съм готов.
— И как ще се приготвиш?
— Ще съм готов — настоя Ах Сук. — Още няма значение. Карвър го няма.
— Жената му е вярна, а ти си се заклел да му отмъстиш, едва ли го е забравила. Със сигурност не ти желае доброто.
— Ще внимавам.
Ах Кю въздъхна. Надигна се, изтупа панталона си и изведнъж замря, после вдиша рязко през носа. Направи няколко крачки към Ах Сук и го сграбчи за раменете.
— Вониш! Едва се крепиш на краката си, Сук Яншън. Миризмата се усеща от двайсет крачки!
Ах Сук наистина беше минал през колибата си в Кънери да изпуши следобедната си лула и въздействието от това беше видимо, само че той не обичаше да го мъмрят за навика му. Дръпна се рязко и измърмори кисело:
— Всеки си има някаква слабост.
— Слабост ли! — извика Ах Кю и се изплю на земята. — Не е слабост, а лицемерие. Как не те е срам!
— Не ми говори така, не съм дете.
— Пристрастеният е като дете.
— Добре, значи съм дете — инатливо заяви Ах Сук. — На теб какво ти влиза в работата?
— Влиза ми, щом искаш да дойда с теб довечера.
— Не ми е притрябвала твоята закрила.
— Заблуждаваш се.
— Заблуждавам се, а? И как ме нарече, лицемер? — възкликна Ах Сук. — Дойдох да проявя любезност към теб, а ти само ме обиждаш!
— Заслужаваш си обидите. Станал си роб на опиума, заради който е загинал баща ти, а имаш наглостта да се представяш за защитник на семейната чест! Оплакваш го как е бил предаден, а всеки път, щом посегнеш към лулата, ти го предаваш наново!
— Франсис Карвър уби баща ми — измърмори Ах Сук, отстъпвайки.
— Опиумът е убил баща ти. Погледни се! — Ах Сук се беше препънал в корен и едва не падна. — Какъв отмъстител ще стане от теб, Ах Сук, щом не можеш да стоиш на краката си!
Ядосан, Ах Сук се подпря с ръка, изправи се и се обърна, зениците му бяха черни и влажни.
— Знаеш съдбата ми — рече той. — Опиатът ми беше даден като лекарство. Не съм посегнал към него по своя воля. Но не мога да се противопоставя на властта му над мен.
— Имал си предостатъчно време да го откажеш. Нали си бил в затвора няколко седмици преди процеса?
— Не беше достатъчно да преодолея нуждата си от него.
— Нужда! — извика презрително Ах Кю. — Каква жалка дума! Нищо чудно, че не я използва в историята, която ми разказа. Предпочиташ възвишени слова като „чест“, „дълг“, „предателство“ и „отмъщение“!
— Историята ми…
— Историята ти отделя повече внимание на сполетелите те несправедливости, отколкото на стоварилия се над семейството ти позор. Кажи ми, Сук Яншън, на кого искаш да отмъстиш, на мъжа, убил баща ти, или на този, който не ти е помогнал пред „Белият кон“?
Ах Сук го гледаше смаяно.
— Нима се съмняваш в подтика ми?
— Подтикът не е твой! Няма как да е твой! Погледни се! Едва се крепиш!
Възцари се мълчание. От долината се чу приглушен изстрел, последван от вик.
Накрая Ах Сук кимна.
— Сбогом.
— Защо се сбогуваш с мен?
— Ясно показа мнението си. Не ме харесваш, отвратен си от мен. Но въпреки това аз ще отида на празненството на вдовицата.