Ах Кю бързо кипваше, ала не обичаше да излиза лошият в спора. Той поклати глава и като вдиша шумно през носа, рече:
— Ще дойда с теб. Искам да поговоря с господин Стейнс.
— Знам. Дойдох тук с добри намерения, Кю Лон.
Ах Кю отвърна тихо:
— Човек познава сърцето си най-добре. Не биваше да се съмнявам в подтика ти.
Ах Сук за миг затвори очи.
— Докато стигнем в Хокитика — рече той, — ще се съвзема.
Ах Кю кимна.
— Няма да е зле.
Кардинална земя
След като се сбогува с Гаскоан, Уолтър Муди веднага се отправи към „Короната“, където бяха доставили пътния му сандък. Връхлетя вътре устремено, прекоси преддверието забързано и изкачи стълбите на един дъх, не успя от първия път да вкара ключа с треперещата си ръка и изруга на глас. Изведнъж го беше обзело необяснимо нетърпение да зърне вещите си, струваше му се, че възвръщането на драгоценните принадлежности от предишния му живот някак си ще заздрави връзка, която след корабокрушението на „На добър час“ му се виждаше несъществуваща.
Напоследък Муди все по-често се сещаше за срещата с баща си в Дънидин. Сега съжаляваше за бързината, с която е напуснал злощастното събитие. Вярно беше, че баща му го беше предал. Също така беше вярно, че и брат му го беше предал. Ала въпреки това Муди можеше да им прости, да остане и да изслуша Фредерик. В Дънидин не го беше видял, тъй като беше избягал от срещата с баща си, преди Фредерик да се появи, и затова не знаеше дали той е добре, дали е женен и щастлив, извадил ли е късмет в Отаго и възнамерява ли да живее до края на дните си в Нова Зеландия, не знаеше дали баща му и брат му са търсили злато заедно или с други хора, или пък сами. Това го натъжаваше. Трябваше да намери възможност да се види с брат си. Но дали Фредерик би се съгласил? Муди не знаеше дори това. Откакто беше пристигнал в Хокитика, на три пъти сядаше да му пише, но още след първите няколко думи оставяше писалката.
Най-сетне ключалката щракна. Той отвори рязко вратата, прекрачи прага и спря. Вътре в средата на стаята наистина го очакваше пътен сандък, само че Муди виждаше този сандък за първи път в живота си. Неговият беше правоъгълен и боядисан в червено. Този беше черен, обшит с метални ленти и с голяма квадратна закопчалка отпред, през която беше промушено резе, за да държи капака затворен, самият капак беше извит и оребрен като полегнала на една страна бъчонка. Върху него бяха залепени няколко етикета, на единия пишеше „Саутхамптън“, на другия — „Литълтън“, а на третия — обичайното „Не е нужен по време на пътуването“. Личеше си, че собственикът му винаги е пътувал в първа класа.
Вместо да позвъни на прислужницата и да ѝ обясни, че е станала грешка, Муди затвори вратата, пусна резето и клекна пред чуждия сандък. Освободи закопчалката, вдигна капака и видя залепено от вътрешната страна листче, на което пишеше:
Муди ахна. Ето на това му се викаше грешка! Значи сандъкът на Лодърбак наистина е бил на борда на „На добър час“, както подозираше Балфор. Сандъкът на Муди също като този не беше надписан от външната страна и нямаше кой знае какви отличителни знаци, само вътре за подлепения към капака плат беше пришито парче кожа с името и адреса му. Навярно двата сандъка са били разменени, този на Муди е бил занесен на Лодърбак в „Палас“, а сандъкът на Лодърбак е бил доставен в „Короната“.
Муди се замисли. В момента Лодърбак не беше в Хокитика, според „Уест Коуст Таймс“ беше заминал на север да провежда срещи с избиратели и щеше да се завърне утре следобед. С внезапна решителност младият мъж свали сакото си, коленичи и посегна към вещите на Лодърбак.
Уолтър Муди не изпитваше угризения, че нарушава правилата за лична неприкосновеност, нито пък виждаше причина да си признава за това. Той притежаваше хладен, бърз, остър и изключително рационален ум, който обаче беше придружаван от един недостатък, често срещан сред хората с по-голяма интелигентност: Муди приемаше дарбата на интелекта си за нещо като индулгенция, висша власт, която винаги придава правота на действията му. Смяташе, че нравствените му задължения са съвсем различни от тези на обикновените хора, и затова рядко чувстваше срам и разкаяние освен в най-общ смисъл.