Бързо и методично прерови вещите на Лодърбак, като оглеждаше всяка от тях и после я оставяше обратно на мястото ѝ. Вътре имаше главно канцеларски материали — хартия за писма, печати, тефтери, юридически книги и всевъзможни дреболии, задължителни за бюрото на един член на Съвета. Явно дрехите и личните принадлежности на Лодърбак бяха прибрани другаде, тъй като единственото, което можеше да бъде отнесено към облеклото, беше един вълнен шал, с който беше увито грозно бронзово преспапие във формата на прасе. В сандъка се усещаше мирис на море, на саламура, не толкова на солено, колкото на кисело, но нещата дори не бяха влажни, за късмет на Лодърбак вътре не беше влязла вода.
Най-отдолу беше сложена кожена папка. Муди я отвори и извади купчина договори, разписки и други документи. След известно ровене в тях откри и договора за продажба на платнохода „На добър час“ и го измъкна, като го държеше внимателно, за да не се счупи восъчният печат.
Както Лодърбак беше казал преди три седмици на Балфор, договорът беше подписан от Франсис Уелс. Датата на продажбата също съответстваше на разказа на политика: корабът беше сменил собствеността преди девет месеца, през май 1865 година.
Муди се наведе да огледа подписа на купувача. „Франсис Уелс“ се беше подписал с размах. От лявата страна на главното Ф беше долепена разкривена завъртулка, която преспокойно би могла да е и отделна буква. Той присви очи. Да, завъртулката можеше да се приеме и за К, долепено до следващата буква. Муди се взря по-внимателно. Даже имаше точка между К и Ф, мъничко петънце, все едно неволно паднала капка мастило, и това сякаш подсказваше, че Карвър нарочно се е подписал тъй, та името да може да се прочете и като „Франсис Уелс“, и като „К. Франсис Уелс“. Подписът беше накъсан, което често се получава, когато човек пише бавно и старателно.
Муди се намръщи. През юни миналата година Франсис Карвър беше разполагал с акта за раждане на Кросби Уелс, който доказваше (това беше потвърдено от Бенямин Льовентал), че средното име на Кросби Уелс е Франсис. Следователно Франсис Карвър беше откраднал акта за раждане на Кросби Уелс, за да се представи за него! Неясният подпис под договора за продажба със сигурност не беше случайност. Ако Карвър бъдеше обвинен в измама, той можеше да отрече и да заяви, че подписът под документа не е негов.
Дали общото име Франсис беше само щастливо съвпадение? Или актът за раждане на Уелс е бил подправен? Не беше трудно да се добави едно име, като се използва по-бледо мастило или после се избели написаното, за да не личи, че е вмъкнато по-късно. Но за какво му е било на Карвър да прикрива самоличността си, и то в договор за продажба? Какво печелеше от използването на чуждо име?
Муди се опита да подреди в ума си наличните сведения за случилото се. Франсис Карвър се беше представил като Кросби Уелс пред Бенямин Льовентал в редакцията на „Уест Коуст Таймс“, но не и пред политика месец преди това. При срещата си с Лодърбак беше използвал името Франсис Уелс, а след това се беше подписал тъй, че името да може да се чете по два начина. Предвид странното убеждение на Лодърбак, че Кросби Уелс и Карвър са братя, явно Карвър му се беше представил като брат на Кросби Уелс. Но защо го беше направил, Муди нямаше никакво разумно обяснение.
Той дълго оглежда документа в опит да запомни и най-дребните подробности, след това го прибра в папката, върна я в сандъка и продължи да изследва методично съдържанието му.
Накрая, щом се убеди, че вътре няма други улики, които да са му от полза, Муди прокара пръсти по ръба на капака. И изведнъж се сепна. Под плата, с който беше облицован сандъкът отвътре, беше пъхнато нещо тънко и правоъгълно. Той се приведе напред и пръстите му откриха разрез с големина на педя, внимателно обшит, за да не се нищи. Хасето беше щамповано на райета и отворът беше умело скрит в една от вертикалните ивици. Муди бръкна вътре и извади правоъгълния предмет, чиито очертания беше напипал. Оказа се снопче писма, вързани с връв.
Писмата бяха общо петнайсет и бяха адресирани до Лодърбак с грубоват почерк, издаващ неопитна ръка. Муди се постара да запамети възела и дължината на връвта и след това я развърза, хвърли я настрани и отвори писмата на коляното си. Пощенските клейма показваха, че писмата са подредени в обратен хронологичен ред, най-отгоре беше последното. Той измъкна отдолу първото и се зачете с разтуптяно сърце.
Дънидин, март 1852 година
Господине, макар да не ме познавате, вие сте мой брат. Баща ви има незаконороден син и това съм аз. Бях отгледан с името Кросби Уелс — дачи са ми фамилията на местния свещеник, — без да познавам баща си, знаех само, че съм син на блудница. Детството ми мина в „Бижуто “, публичен дом в Нюингтън. Живея скромно, тъй като не разполагам с много средства. Но не страдам от това.