Все пак винаги съм искал да видя баща си, да разбера как изглежда, да чуя гласа му. Накрая Бог откликна на молитвите ми и получих писмо от него. Пишеше, че знаел за мен. Предполагал, че скоро ще си отиде от този свят, само че нямало да ме упомене в завещанието си от страх да не опетни името си, в писмото си обаче ми изпращаше благословията си и двайсет лири. Не се беше подписал, но аз разпитах за слугата, който донесе писмото, и проследих колата, макар да беше наета, до Глен Хаус, къщата на баща ви. Купих си палто, обръснах се и взех файтон до дома ви, ала не намерих сили да позвъня. Прибрах се смазан и посърнал, после допуснах грешка, видях във вестника, че адвокатът Алистър Лодърбак заминава със следващия прилив за колониите. Реших, че става дума за баща ми, не знаех, че той има син, който носи неговото име. Взех следващия кораб. Щом слязох в Дънидин, се опитах да го открия, доколкото ми беше по силите. Присъствах на речта ви, която изнесохте в дъжда на вълнолома, когато капитанът на пристанището ви подари джобен часовник и вие изглеждахте много доволен. Щом ви видях, ми стана ясно, че съм сгрешил и вие сте не баща ми, а мой брат.
Бях твърде смутен, за да ви потърся тогава, после вие отплавахте за Литълтън, а аз не мога да си позволя да си купя билет да ви последвам. Господине, пиша ви със смирена молба и надежда. Дадените от баща ми двайсет лири отидоха за това пътуване и за други неотложни разходи и не мога да се върна у дома. Продадох палтото, само че му взех половината от парите, тъй като търговецът не повярва, че почти не е носено. Останал съм без никакви средства. Вие сте уважавана личност, господине, човек с познания по политика, философия и право, не искам да ви притеснявам със среща, но ви моля да проявите милосърдие, вярвам, че сте добър човек и християнин.
Под името беше даден адрес, пощенска кутия в Дънидин. Муди развълнувано остави писмото. Лодърбак и Кросби Уелс бяха братя! Какъв обрат! Лодърбак не беше споменал за тази връзка в показанията си за смъртта на Кросби Уелс, не беше го признал и пред приятеля си Томас Балфор. Защо беше прикрил незаконородения си брат? От срам? Или по друга причина?
Муди взе писмата и се премести на светло до прозореца. Отвори следващото и се извъртя към стъклото.
Дънидин, септември 1852 година
Господине, мина половин година, откакто ви писах, боя се, че съм ви обидил. Не помня точните си думи, ала съм сигурен, че се нарекох ваш брат, и навярно това ви е засегнало. Знам колко е болезнено да разбереш, че баща ти не е съвършен. Знам и че ви се иска да не е така. Ако съм прав, моля да ми простите. Господине, през изминалата половин година положението ми се влоши още повече. Уверявам ви, че като син на уличница не съм незапознат с живота на просяците, ала за втори път да се обръщаш с молба за помощ към един и същи човек, си е срамно. И все пак в отчаянието си ви пиша отново. Вие сте достатъчно заможен, моля ви единствено за билет трета класа и повече няма да ви безпокоя. Тук, в Дънидин, едва свързвам двата края. Пробвах се като общ работник и се оказа, че не ставам за това. Много страдам от измръзвания, треска и други болести, причинявани от студа. Не мога да работя толкова много, колкото ми се иска. Желанието ми да видя баща ни, стария Алистър Лодърбак, не е намаляло и си мисля с тревога за отлитащите дни, понеже, както вече ви казах, той ми писа, че е близо до смъртта. Искам да се срещнем поне веднъж, да го видя и да поговорим мъжки. Моля ви, господине, на колене ви умолявам, помогнете ми да се прибера у дома. Никога повече няма да ви безпокоя, заклевам се.
Оставам ваш верен приятел
Муди веднага посегна към следващото писмо, като със свободната си ръка придърпа един стол и седна.
Дънидин, януари 1853 година
Господине, как да тълкувам мълчанието ви? Ето това се питам постоянно. Вярвам, че писмата ми достигат до вас, но по някаква причина вие отказвате да отговорите и да проявите милосърдие към копелето на баща ви. Уверявам ви, че никой друг не стои зад тези писма. Пиша ви собственоръчно, господине, мога и да чета, то не е хубаво човек да се хвали сам, но преподобният Уелс, местният свещеник, неведнъж е отбелязвал какво будно момче съм. Споменавам го, за да стане ясно, че не съм някой негодник, макар и да съм изпаднал в такова тежко положение. Сигурно очаквате някакво доказателство за моя произход. Или смятате, че се опитвам да ви изнудвам? Заклевам се в честта си, че не е така. Желанията и нуждите ми не са се променили от последния път, когато ви писах. Не желая да бъда тук, в тази страна, не желая този живот. Ако ми изпратите двайсет лири, ще се завърна в Англия и повече няма да чуете за мен.