искрено ваш
Дънидин, август 1854 година
Господине, надявам се да ми простите за писмата, ала няма на кого другиго да пиша, а и всеки ден си мисля за вас. Потъвам във философски разсъждения какво би могло да се случи, ако бяхте разбрали за мен по-рано или пък аз — за вас. Не зная на колко сте години, дали сте по-голям от мен, или не. За мен това има значение, тъй като аз съм незаконороденият и това ме кара да си мисля, че съм по-малкият, но би могло и да е обратното. В публичния дом имаше и други деца, няколко момичета, които, щом пораснаха, заловиха занаята на майките си, и едно момче, което умря от дребна шарка, но така или иначе, аз бях най-големият и сигурно би ми харесало да имам батко, на когото да подражавам. Мисля си с тъга, че не знам дали имате сестри и братя, дали баща ни има и други незаконородени деца, дали ви е казал за мен. Ако бях в Лондон, при всяка възможност щях да ходя до Глен Хаус и да надничам през решетките на оградата да зърна баща си, когото, както знаете, никога не съм виждал. Още пазя писмото, в което той обяснява, че ме е наблюдавал отстрани, и се чудя какво ли си е мислел за мен и какво ли би казал за живота, който водя тук. Ако вече не си е отишъл от този свят. Вие не желаете да сте мой брат, ясно го показахте, но с тези писма ставате нещо като мой изповедник. Тази мисъл ми вдъхва кураж, тъй като с гордост ще споделя, че съм получил първо причастие. Но пък вие сигурно принадлежите към англиканската църква.
Ваш
Дънидин, ноември 1954 година
Господине, струва ли ви се, че ако се срещнем на улицата, ще ме познаете? Неотдавна ми мина през ума, че аз знам как изглеждате, а вие — не. На външен вид си приличаме, само дето аз съм по-дребен и косата ми е по-тъмна, хората навярно биха казали, че ликът ви е по-миловиден, защото моето изражение често е смръщено. Чудя се дали, докато обикаляте навън, се сещате за мен и търсите чертите ми в лицата на хората, с които се разминавате. Ето това правех по цял ден, когато бях по-млад и мечтаех за баща си, опитвах се да сглобя лицето му от всички, които познавах. Намирам утеха да си мисля за това, което ни обединява като братя тук, накрай света. Днес мислите ми постоянно се завръщат към вас.
Ваш
Следващото писмо беше много по-ново и мастилото грееше по-ярко. Муди погледна датата и забеляза, че то е писано почти десетилетие след предишното.
Дънидин, юни 1862 година
Господине, позволявам си да ви пиша отново, за да ви уведомя с радост, че вече съм женен мъж. Предварителният период на годежа беше твърде кратък, ала смятам, че всичко беше, както се полага. През последните месеци търся злато край Лорънс и макар да съм натрупал „умения“, все още не съм направил големия удар. Госпожа Уелс, както би следвало да я наричам, е красива жена и аз с гордост вървя до нея. Може да се каже, че тя ви е снаха. Имате ли други снахи, или госпожа Уелс е първата? Няма да мога да ви пиша скоро пак, тъй като трябва да се върна в Дънстан да се погрижа за съпругата си. Чудя се какво ли мислите за златната треска. Неотдавна чух един политик да я нарича „морално бедствие“. Вярно е, че на находищата съм ставал свидетел на големи падения, но тях ги имаше и преди треската. Предполагам, че повечето политици се боят от възможността хора като мен да забогатеят.
Сърдечно ваш
Кауоро, ноември 1862 година
Господине, прочетох във вестника, че сте се оженили, и ви поднасям най-сърдечни поздравления. Не намерих снимка на съпругата ви Каролайн, по баща Гоф, но е описана като твърде изискана дама. С радост си мисля, че и двамата ще посрещнем Рождество задомени. Възнамерявам да се върна от Лорънс и да бъда за празниците с жена си, която живее в Дънидин и не идва тук, тъй като не понася калта. Така и не свикнах с Рождество посред лято и смятам, че като цяло традицията е по-подходяща за студените месеци. Навярно е богохулство да говоря тъй за Рождество, ала според мен тук, в Нова Зеландия, то не е съхранило смисъла си и по-скоро напомня за отминал обичай, останал от едно време. Представям си как сядате пред камината с това писмо в ръка или се привеждате към лампата, за да виждате по-ясно думите. Позволете ми да си представям тези подробности, за мен е голяма радост да мисля за вас и ви уверявам, че оставам