Ваш
Уест Кентърбъри, август 1865 година
Господине, прочетох във вестника, че за провинция Уестланд ще се обособи място в парламента и вие ще се кандидатирате за него. С гордост мога да ви уведомя, че вече съм регистриран гласоподавател, тъй като домът ми в долината Арахура не е взет под наем, той си е лично мой, а както знаете, собствеността дава право на глас. Ще пусна бюлетина за вас и ще пия наздравица за вашия успех. Междувременно прекарвам дните си в сечене на „тотара“ с хиляди удари на скромния си топор. Вие отдавна сте собственик, господине, притежавате Глен Хаус в Лондон и навярно и имот в избирателния си район в красивата Акароа. Но до този момент аз не съм имал нищичко. С госпожа Уелс бяхме заедно — поне на книга, ако не и в действителност — близо три години, но през това време аз обикалях по находищата без постоянен адрес, докато тя си стоеше в града. Сегашният ми самотен живот ме задоволява, ала не съм свикнал с уседналостта. Може да се срещнем и да се видим, когато минете през Хокитика за предизборната си кампания. Не бива да се опасявате, че ще ви навредя или ще издам тайната за греха на баща ни. На никого не съм казвал освен на съпругата си, с която не живеем заедно, а нейният нрав е такъв, че ако не може да извлече печалба от нещо, тя губи интерес и не слуша. Не се страхувайте от мен. Достатъчно е да изпратите листче с едно X на моя адрес и по този начин аз ще разбера, че не желаете да се срещаме и ще се държа настрана, ще престана да ви пиша и да се питам какво мислите. Ще го направя с радост, както бих направил всичко, което поискате от мен, тъй като съм ваш верен @ Кросби Уелс
Уест Кентърбъри, октомври, 1865 година
Господине, не съм получил знак X, за което ви благодаря. Сега мълчанието ви, което преди будеше тъга, ми вдъхва смелост. Оставам както винаги ваш
Уест Кентърбъри, декември 1865 година
Господине, видях в „Уест Коуст Таймс“, че възнамерявате да пристигнете в Хокитика по суша, което означава, че ще минете през долината Арахура, освен ако нарочно не изберете заобиколен път. Като човек с право на глас за мен ще е чест да приветствам политик като вас в скромния си дом. Ще ви го опиша, тъй че да можете да се насочите към него или да го избегнете, както сметнете за по-добре. Къщата е с ламаринен покрив и е разположена на трийсетина метра от реката, на южния ѝ бряг. От двете ѝ страни има просека с широчина трийсетина метра, дъскорезницата е на около двайсет метра на югоизток. Къщата е малка, с прозорец и тухлен комин. Направена е от трупи, както повечето тук. Дори и да не се отбиете, може би ще ви видя, като минавате. Няма да ви очаквам и да се надявам, желая ви приятно пътуване на запад и победоносна кампания и ви уверявам, че оставам с дълбоко възхищение към вас, ваш
Това беше последното писмо. Беше изпратено преди около два месеца, по-малко от месец преди смъртта на Уелс.
Муди хвърли листа и се облегна, седеше напълно неподвижно. Нямаше навика да пуши сам и затова не държеше в себе си тютюн, ала сега му се прииска да си намери някакво занимание с повтарящи се, неизменни движения, за миг дори се подвоуми дали да не позвъни на прислужницата да му донесе цигара или пура. Само че не му се разговаряше с никого, било то и колкото да даде едно нареждане, и затова се задоволи със задачата да подреди писмата в първоначалния им вид, така че последното да е най-отгоре.
Кросби Уелс на няколко пъти споменаваше мълчанието на Лодърбак и това подсказваше, че политикът не е отговорил нито веднъж на писмата на незаконородения си брат, син на баща му и на уличница. Алистър Лодърбак беше мълчал цели тринайсет години! Муди поклати глава. Тринайсет години! Писмата на Кросби бяха толкова чистосърдечни, изпълнени с копнеж, той толкова желаеше да се види с брат си, да го зърне поне веднъж. Какво щеше да му стане на Лодърбак — на почитаемия Лодърбак, — ако беше написал в отговор няколко думи? Ако беше изпратил малко пари, да помогне на горкия нещастник да се прибере у дома? Какво коравосърдечие, да не отговори нито веднъж! От друга страна, той беше запазил писмата, беше ги чел и препрочитал, тъй като най-старите бяха захабени, личеше си, че са сгъвани и разгъвани безброй пъти. Освен това беше минал през дома на Кросби Уелс в долината Арахура, само че беше закъснял с половин час.
В следващия миг обаче Муди си спомни друго. Лодърбак беше взел за любовница Лидия Уелс! Беше взел за любовница жената на брат си!