Манъринг потвърди и заговори за възможностите за промишлен добив на злато и необходимостта от рудници.
— Всички тук ли сте златотърсачи? — попита Муди, след като онзи приключи с дългата си тирада, после завъртя във въздуха пръст, за да покаже, че има предвид цялото помещение.
— Не. С изключение на китайците, разбира се — отговори дебелият. — Ние сме, тъй да се каже, обозът на златотърсачите, макар че повечето сме започнали по кариерите. Къде има най-много злато по лагерите? В пивниците. В бордеите. Момчетата харчат всичко, което изкарат. Ако питате мен, вместо да се пилеете в пущинака, захванете се с търговия. Изкарайте си разрешително и започнете да продавате грог.
— Мъдър съвет, още повече че вие сам сте го последвали — рече Муди.
Манъринг се отпусна в креслото, доволен от комплимента. Да, бил загърбил промиването на злато, бил преотстъпил участъка си на други — срещу процент от намереното злато, — бил родом от Съсекс, Хокитика не бил лош град, само дето жените били твърде малко, обичал музиката и бил построил вариетето си като копие на „Аделфи“ в Уест Енд, бил твърдо убеден, че нищо не може да бие това съчетание хапване-пийване-песни, не понасял гостилниците, от слабата, разредена бира му ставало лошо, наводненията в Дънстан били ужасяващи, наистина ужасяващи, дъждът в Хокитика бил неприятен, пак щял да се повтори, ала по-хубаво от музиката нямало, по цял ден можел да слуша как гласовете се преплитат като нишки в копринен плат.
— Прекрасно — измърмори Муди.
По време на този монолог Гаскоан изобщо не помръдна, ако се изключат нервните движения на дългите му бледи пръсти, подхвърлящи сребърната табакера в скута му. Манъринг също не обръщаше никакво внимание на секретаря на съда и всъщност беше насочил излиянието си към някаква точка на метър над главата на Муди, сякаш и неговото присъствие изобщо не го засягаше.
Разиграващата се с напрегнат шепот драма зад гърба им като че ли най-сетне стигна до някакво решение и устременият поток от слова от страна на дебелия мъж утихна. Тъмнокосият се върна и седна на предишното си място вляво от Муди, след него дойде и Балфор, понесъл две пълни почти догоре чаши с бренди. Подаде едната на Муди, отклони благодарностите му с махване на ръка и се настани в креслото.
— Дължа ви обяснение — рече той — за грубостта, с която ви подложих на разпит, господин Муди. Не, не отричайте, така си е. Но истината е… Истината, господине, изисква дълъг разказ, макар че аз ще се постарая да бъда колкото се може по-кратък.
— Стига да бъдете така любезен да ни изслушате — обади се Гаскоан в изблик на лицемерна любезност.
В този миг тъмнокосият мъж изведнъж се надигна и попита:
— Има ли някой от присъстващите, който да не е съгласен?
Муди се огледа, премигвайки, но никой не се обади.
Балфор кимна, изчака още няколко секунди, сякаш за да даде още малко време за възражения, след това заговори:
— Длъжен съм още в самото начало да ви предупредя, че става дума за убийство. Убиецът е онзи мерзавец Карвър — не бих го нарекъл капитан за нищо на света, — ала проклет да съм, ако мога да ви кажа как и защо го е направил. Но съм сигурен в това, както съм сигурен, че виждам чашата в ръката ви. И ако ми окажете честта да изслушате историята на този негодник, то после може… да, може да проявите желание да ни помогнете предвид положението, в което се намирате.
— Простете, господине — прекъсна го Муди. При споменаването на думата „убийство“ сърцето му беше забило оглушително, навярно все пак всичко това беше свързано по някакъв начин с привидението в трюма на „На добър час“. — Какво точно е положението ми?
— Има предвид това, че сандъкът ви все още е на борда на кораба — рече тъмнокосият. — И утре следобед трябва да отидете да го приберете от митницата.
Балфор размаха подразнено ръка.
— За това ще говорим след малко — рече той. — Първо ви умолявам да изслушате историята ми.
— Ще ви изслушам — отвърна натъртено Муди, сякаш за да го предупреди да не очаква нищо повече.
Стори му се, че мярка върху бледото лице на Гаскоан подигравателна усмивка, но след миг изражението на секретаря на съда отново стана кисело.
— Разбира се, разбира се — кимна превозвачът, беше разбрал ясно предупреждението му. Остави чашата с бренди, преплете пръсти и изпука шумно с тях. — Така. Ще се постарая да ви запозная, господин Муди, с причината за нашето събрание тук.
Юпитер в Стрелец