По гърба на Чарли Фрост пробяга студена тръпка, Лидия Уелс се взираше право в него, а изражението ѝ… За първи път я виждаше в такова състояние, лицето ѝ беше сковано, призрачно бяло, ожесточено. Изведнъж обаче отнякъде полъхна течение, свещите припламнаха по-ярко и той видя, че Лидия Уелс гледа не към него, а над рамото му към Ах Сук, който седеше на възглавница в ъгъла. Фрост не премига, не отклони очи. От устата на вдовицата се отрони стон. Тя подбели очи. Мускулите на гърлото ѝ се изопнаха. Челюстта ѝ се раздвижи, все едно дъвчеше. И с чужд, несвойствен глас тя извика:
— Нгъ йе ней вай мът хк нгъ дей га зък гъ мин син тън вай вей нгъ гъ син ю фъ зак. Му лон ней хай бин, дан нгъ ко ют гам кът лай, нгъ ят дин въй ван дъ ней. Втъ йъ ван ней бос су…
Тялото ѝ потрепери, наклони се на една страна и политна към пода. В същия миг (Фрост и Нилсен щяха да обсъждат това необяснимо събитие седмици наред) газената лампа на масата рязко подскочи и падна върху подноса със свещите. На пръв поглед тази дребна неприятност не би трябвало да има особени последици, тъй като стъклото на лампата не се счупи и газта не се разля, само че внезапно цялата повърхност на масата лумна и пламъците осветиха седналите в кръг мъже. Те наскачаха, разнесоха се викове. Един златотърсач издърпа вдовицата настрани, други двама разчистиха канапето, за да я положат върху него, огънят беше потушен с няколко одеяла, лампата беше избутана на пода и угасена, отново се възцари мрак. Чарли Фрост се обърна и видя, че Анна Уедърел не е помръднала, изражението ѝ не е трепнало. Избухналият пожар като че ли изобщо не я беше изплашил.
Някой запали лампа.
— Това ли беше? Това ли чакахме?
— Какво каза тя?
— Направи малко място, ако обичаш.
— Ама как лумна само!
— Някаква долнопробна…
— Виж я дали диша.
— Признавам, че не очаквах да…
— Според теб това означаваше ли нещо? Дето тя го избълва. Или…
— Това не беше Емъри Стейнс, сигурен съм…
— Може би друг дух? Той се е вселил в…
— И лампата подскочи, без никой да я пипне!
— Трябва да питаме азиатците. Ей, това на китайски ли беше?
— Разбират ли те изобщо?
— Това на китайски ли беше, дето тя го каза?
Ах Кю обаче не разбра въпроса. Един златотърсач се наведе и го потупа по рамото.
— Какво каза? — попита той. — Какво каза тя? На китайски ли беше? Или не?
Ах Кю го гледаше объркано. Вместо него се обади Ах Сук.
— Лидия Уелс говори на китайски.
— Така ли? — Нилсен се завъртя нетърпеливо към него. — И какво каза?
Ах Сук впи очи в него.
— „Един ден ще се върна и ще те убия. Ти убил човек. Той умира и затова и ти умира. Един ден ще се върна и ще те убия.“
Нилсен се ококори и следващият въпрос замря на устните му неизречен. Той се обърна към Анна, която се взираше в Ах Сук озадачено. Чарли Фрост беше свъсил вежди.
— И къде е Стейнс в тези глупости? — попита един златотърсач.
Ах Сук поклати глава.
— Не Стейнс — рече той тихо.
Надигна се рязко от възглавницата и се приближи към прозореца.
— Не е Стейнс? — обади се друг. — А кой е тогава?
— Франсис Карвър — отвърна китаецът.
През салона мина гневна вълна.
— Франсис Карвър ли? И какъв тогава е този сеанс? Та Карвър още е жив! И аз мога да говоря с него, достатъчно е само да почукам на вратата му!
— Само че той е в „Палас“ — възрази някой. — Има поне петдесет метра оттук.
— Това няма значение.
— Не можеш да отречеш, че беше странно…
— И аз мога да говоря с Карвър — повтори златотърсачът твърдоглаво. — Не ми трябва медиум.
— Ами лампата? Как ще обясниш лампата?
— Сама се движеше!
— Летеше във въздуха!
Ах Сук беше застинал.
— Франсис Карвър — попита той Харалд Нилсен — е в „Палас“?
Нилсен го изгледа изненадано, всички знаеха къде е Карвър.
— Да, Карвър е отседнал в „Палас“ — потвърди той. — На „Гуляйджийска“. Сградата със сините корнизи. До железарията.
— Откога?