Търговецът се намръщи.
— От три седмици — отговори той и сниши глас. — От онази вечер, в която… В която „На добър час“ се удари в плитчините.
Другите около тях продължаваха да спорят.
— Не е сеанс, щом не е говорила с мъртвите.
— Да, в разговорите с Карвър накрая ти си мъртъв!
Избухна смях, след това някой попита онзи, който най-гръмогласно недоволстваше:
— Значи според теб има нещо гнило в тази работа, така ли? Някаква измама?
Златотърсачът като че ли се канеше да потвърди, но погледът му се спря на Лидия Уелс. Вдовицата все още беше в безсъзнание, лицето ѝ беше бяло. Устата ѝ зееше, виждаха се зъбите и сухият език, очите шаваха бавно под клепачите. Ако се преструваше, то го правеше много добре. Само че той си беше платил да види Емъри Стейнс, а не да чуе някакви неразбираеми брътвежи на китайски и да я гледа как припада. Дори нямаше как да е сигурен, че думите са били на китайски, можеше да са обикновени дрънканици! Нищо чудно да беше платила на китаеца, за да подкрепи лъжите ѝ. Ала тъй като беше плашлив по природа, не изрече на глас съмненията си.
— Не мога да кажа — заяви той сърдито.
— Ще я попитаме, щом се свести.
— А Франк Карвър говори ли китайски? — подхвърли подозрително някой.
— Нали постоянно пътува до Кантон.
— И е роден в Хонконг.
— Да, ама да говори езика като тях…
— Направо ми се издига в очите.
В този момент златотърсачът, който беше отишъл до кухнята, се върна с чаша вода и я лисна в лицето на Лидия Уелс. Тя се сепна и отвори очи. Мъжете се скупчиха около нея и един през друг я заразпитваха как е и дали е добре, така че първоначално вдовицата дори нямаше възможност да отговори. Тя объркано местеше поглед от човек на човек, после изведнъж се изсмя тихо, само че в смеха ѝ не се долавяше обичайната увереност. Някой ѝ подаде чаша андалуско бренди и когато госпожа Уелс я пое, се видя, че ръката ѝ трепери.
Щом тя отпи, последва нова канонада от въпроси: какво е станало? Какво помни? Кой беше говорил чрез нея? Видяла ли е Емъри Стейнс?
Отговорите ѝ бяха разочароващи. Не помнела нищо от мига, в който изпаднала в транс, и това било необичайно, поясни вдовицата, тъй като по принцип виденията се отпечатвали неизличимо в паметта ѝ. Мъжете я разпитваха без никакъв успех, тя само клатеше глава. Когато ѝ казаха, че е говорила на чужд език, и то съвсем гладко, госпожа Уелс изглеждаше искрено озадачена.
— Но аз не зная китайски — заяви тя. — Сигурен ли сте? И жълтите са го потвърдили, така ли? Било е наистина на китайски? Напълно ли сте сигурен?
Мъжете потвърдиха хорово, объркано и развълнувано.
— А тук какво е станало?
Вдовицата немощно вдигна ръка към обгорялата маса.
— Лампата падна — обади се един златотърсач. — Без никой да я пипа, сама си падна.
— Не просто падна, рееше се във въздуха!
Лидия спря погледа си върху газената лампа и след това като че ли се стегна.
— Така — въздъхна тя и се поизправи на канапето. — Значи съм повикала дух на китаец!
— Не съм платил да ни се месят някакви чужденци — обади се твърдоглавият златотърсач.
— Да — побърза да го успокои Лидия Уелс, — естествено. Разбира се, ще ви върна парите… Но кажете ми какво точно съм изрекла?
— Говорехте за някакво убийство — обади се Фрост, който продължаваше да я наблюдава внимателно. — И за отмъщение.
— Така ли? — възкликна смаяно госпожа Уелс.
— Ах Сук каза, че било свързано с Франсис Карвър — добави банкерът.
Госпожа Уелс пребледня и се приведе напред.
— Какво точно съм казала? Точните думи, ако обичате.
Мъжете се огледаха, ала видяха само Ах Кю, който седеше с каменно лице и мълчеше.
— Този не знае английски.
— Къде е другият?
— Къде изчезна?
Ах Сук се беше измъкнал незабелязано навън преди няколко минути. Разкритието, че Франсис Карвър се е върнал в Хокитика и че е тук от цели три седмици, го беше хвърлило в смут, изведнъж той беше изпитал нужда да остане сам.
Облегна се на парапета на верандата и плъзна поглед по „Гуляйджийска“ надолу към вълнолома. Дългата редица окачени фенери образуваше двоен тегел от светлина, който след двеста метра се сливаше в неясна жълтеникава черта, фенерите грееха толкова ярко, че в средата на улицата все едно беше пладне, и от контраста сенките отстрани изглеждаха още по-тъмни. Отгоре се зададоха двама подпийнали златотърсачи, прегърнати през кръста. Срещу тях вървеше уличница, вдигнала полите си над коленете. Тя огледа любопитно Ах Сук и в първия миг той се зачуди какво е привлякло вниманието ѝ, но после си спомни, че лицето му все още е изрисувано, очите му са издължени с туш, бузите са покрити с белило. Жената му подвикна, Ах Сук обаче поклати глава и тя продължи нататък. Някъде наблизо избухна гръмогласен смях, разнесе се ръкопляскане.