Ах Сук напъха и последните си вещи във вързопа и накрая седна върху него, за да завърже обувките си.
Муди вече не можеше да се сдържа.
— Ако убиете Карвър, ще ви обесят! Ще ви обесят! Ще ви вземат живота, господин Сук, ако вие вземете неговия, каквото и да се е случило преди това.
— Да — отвърна китаецът, — разбира.
— Няма да можете да се защитите в съда.
— Да — съгласи се Ах Сук.
Тази възможност като че ли изобщо не го притесняваше. Той клекна пред огъня, взе една клечка и разрови влажната пръст, с която снощи беше засипал жарта. Пепелта отдолу беше още топла, въгленчетата се чернееха като съсиреци.
— Как възнамерявате да го направите? — попита Муди. — Ще го застреляте?
— Да.
— Кога?
— Довечера. В „Короната“.
Ах Сук като че ли търсеше нещо под пепелта. Клечката удари в твърд предмет. Той я подпъхна под него и със замах го изкара в тревата: малка тенекиена кутия от чай, почерняла от саждите. Очевидно още беше гореща, тъй като китаецът издърпа ръкава си и я хвана с него.
— Покажете ми оръжието си — нареди Муди.
Ах Сук вдигна глава.
— Хайде, покажете ми оръжието си! — извика възбудено младият мъж. — Има пистолети и пистолети, господин Сук, човек трябва да познава барута си, както казваше баща ми.
Той рядко цитираше баща си пред чужди хора, обичайните изрази на Ейдриън Муди не бяха подходящи за възпитаното общество, а и като цяло синът не обичаше да си спомня за него.
— Купи пистолет — рече Ах Сук.
— Добре. Дайте да го видя.
— Още не.
— Още не сте го купили?
— Днес.
Ах Сук отвори кутията и изсипа златен прашец в шепата си. Навярно беше заровил златото под огъня като предпазна мярка, ако през нощта го нападнат крадци.
— И какъв пистолет възнамерявате да купите?
— От Тайгрийн.
Със свободната ръка Ах Сук посегна към кесията си.
— От кой производител? Коя марка?
— Тайгрийн — повтори китаецът и с една ръка развърза кесията, за да прехвърли златото в нея.
— Добре, разбрах от кого. Но какъв пистолет искате? Изобщо разбирате ли нещо от оръжия?
— Да убие Франсис Карвър.
— Тайгрийн няма да ви свърши работа — поклати глава Муди. — Там може да намерите ловджийска пушка или карабина, но не и пистолет. На вас ви трябва боен пистолет. Не всеки куршум може да убие човек, а вие не искате само да го раните, нали? За бога, господин Сук! Пистолетът не е само парче желязо, също както конят не е… — Той замълча, не му идваше наум как да завърши сравнението си. — Не е превозно средство.
Ах Сук не отговори. Беше избрал железарията на Тайгрийн по две причини: първо, защото магазинът беше разположен до „Палас“ и второ, защото собственикът се държеше добре с китайците. Първото обстоятелство вече не беше от значение, разбира се, но второто все още беше важно, Ах Сук възнамеряваше да помоли господин Тайгрийн да зареди пистолета, така че да свърши работата още същия ден. Досега не беше стрелял с пистолет, но познаваше основните принципи на огнестрелните оръжия и подозираше, че не е необходимо човек да се упражнява много, за да овладее това умение.
— Идете в оръжейната на „Лагерна“ — рече Муди. — Точно до Немската гостилница. Сградата с острия покрив. Още не са окачили табелата, но собственици са Брънтън, Соломон и Барнс, би трябвало да е отворено. Като влезете вътре, поискайте револвер кър. Не им позволявайте да ви пробутат друго, това е английски боен револвер, много добър, точно за вашата задача. Цената му е пет лири. Ако поискат повече, значи се опитват да ви преметнат.
— Пет лири? — Ах Сук сведе поглед към златото в кесията си. Не беше подозирал, че може да се сдобие с оръжие на толкова ниска цена! Бяха му казали двойно по-голяма сума. Повтори указанията, за да ги запомни: — Револвер кър, на „Лагерна“. Благодаря, господин Муди.