Оказа се, че точно в този момент „Балфор и Харнет“ се нуждае от кораб с тези размери и способности, упоменати от Лодърбак. Балфор нямаше какво да прави с барката „На добър час“, тъй като тя беше твърде малка за неговите цели, но „Достойнство“ след съответния оглед и изпитания спокойно можеше да изпълнява редовния курс между Порт Чалмърс и Порт Филип. Да, рече той на Лодърбак, щял да намери капитан за „Достойнство“, да сключи застраховка с нелошо покритие и да вземе под наем кораба с годишен договор.
Лодърбак беше на годините на Балфор, но още от първата им среща превозвачът се държеше с него със синовна почтителност, като в това навярно се проявяваше известна суета, защото чертите, които Балфор харесваше в личността на политика, бяха същите, които той ценеше у себе си. Между двамата се зароди нещо като приятелство (от страна на Балфор то беше обременено с прекомерно възхищение, недопускащо истинска близост) и през следващите две години „Достойнство“ се движеше необезпокоявано между Дънидин и Мелбърн. За клаузата за застраховка, макар и да бе внимателно договорена, повече не бе отворена дума.
През януари 1865 година Робърт Харнет оповести намерението си да се оттегли, продаде дела си на своя съдружник и замина на север, на по-мек климат. С обичайната липса на сантименталност Балфор веднага изостави кантората на пристанището. Съзнаваше, че разцветът на Отаго вече преминава. Долините бяха прекопани, златото в реките беше на изчерпване. Балфор отплава за западния бряг на Кентърбъри, купи парче гола земя край устието на река Хокитика, вдигна палатката си и се захвана да строи склад. „Балфор и Харнет“ се превърна в „Превозни услуги Балфор“, Балфор си купи бродирана жилетка и цилиндър, а около него започна да се издига град Хокитика.
Няколко месеца по-късно в залива на Хокитика хвърли котва „На добър час“ и превозвачът си спомни, че собственик на платнохода е Алистър Лодърбак. В знак на любезност и добра воля той се представи на капитана на кораба Франсис Карвър и оттогава насетне се радваше на сърдечни отношения с него, почиващи на общата им връзка с политика, макар че тайно Балфор смяташе Карвър за грубиян и негодник. Това мнение не пораждаше у него никакво огорчение. Той не се прекланяше пред силата на волята, освен ако не е от типа, проявяващ се у Лодърбак — харизматична, чаровна дори, — и не би могъл да хареса някой мерзавец. Слуховете, които следваха по петите капитан Карвър, не го безпокояха, но и не разпалваха в сърцето му момчешко възхищение. Карвър просто не интересуваше Балфор и той не губеше време да разсъждава за него.
В края на 1865 година превозвачът прочете във вестника, че Алистър Лодърбак се кани да се кандидатира за парламента от избирателния район Уестланд, а няколко седмици по-късно получи писмо от самия кандидат, който за пореден път се обръщаше към него с молба за помощ. В кампанията си да спечели провинция Уестланд, пишеше Лодърбак, възнамерявал да се покаже като истински уестландски мъж. За тази цел умоляваше превозвача да му осигури квартира в центъра на Хокитика, да обзаведе помещенията както подобава и да се погрижи за превоза на пътен сандък с лични вещи — книги по право, документи и така нататък, — които щели да му бъдат нужни по време на кампанията. Задачите бяха подробно описани с устремения едър почерк на човек, който може да си позволи да хаби мастило за глупости и завъртулки. (При тази мисъл превозвачът се усмихна: приятно му беше да прощава на Лодърбак множеството му странности.) Самият Лодърбак нямало да пристигне с кораб. Възнамерявал да пътува по суша, да прекоси планините на кон и да дойде победоносно през долината Арахура. Искал да се появи не като изнежен държавник, пътуващ сред удобствата на първокласна каюта, а като човек от народа, с изтръпнало от ездата тяло и с пот на челото.
Балфор бързо уреди всичко, за което беше помолен. Намери няколко стаи с изглед към брега на Хокитика и вписа името на Лодърбак във всички клубове, които предлагаха игра на зарове и кегли. Поръча доставка на пресни круши, сирена и подсладен ямайски джинджифил, уговори бръснар, нае частна ложа във вариетето за февруари и март. Съобщи на издателя на „Уест Коуст Таймс“, че Лодърбак ще пристигне през планинския проход, и подхвърли, че една възхваляваща статия за това смело начинание ще постави в благоприятна светлина вестника през бъдещия мандат на Лодърбак, ако той спечели мястото, както най-вероятно щеше да стане. След това изпрати съобщение до Порт Чалмърс с указания капитанът на „Достойнство“ да натовари сандъка на политика, след като бъде доставен от Литълтън, и да го докара в Хокитика при следващия курс до западното крайбрежие. Накрая купи от „Скарата“ дамаджанка тъмна бира, вдигна си краката, наля си една чаша и докато отпиваше, си помисли, че навярно политиката — речите, агитацията, срещите с хора — ще му е съвсем по сърце.