— Господин Евърард — подвикна Шепард и пое към него.
— Господин Шепард.
— Какво ви води днес на Гледка? Едва ли е любопитството.
— Надявах се да ми позволите да разменим няколко думи, господине.
— Дано не чакате отдавна.
— Не, не.
— Ще влезете ли? Може да заповядам да отворят портите.
Тъмничарят отново отри чело, продължаваше да се поти.
— Няма нужда — отвърна младият мъж. — Идвам само да ви съобщя нещо.
— Слушам ви — кимна Шепард и сложи ръце на кръста си.
— Преди малко видях господин Барнс. От „Брънтън, Соломон и Барнс“.
— Не ги познавам.
— Продават оръжие. Имат нов магазин — обясни Евърард. — На „Лагерна“. Още не са закачили табелата.
— И какво искате да ми съобщите? — попита Шепард все така с ръце на кръста.
— Преди няколко месеца споменахте, че ще сте благодарен, ако държим под око онзи китаец.
Тъмничарят веднага застана нащрек.
— Да.
— И затова сега дойдох да ви кажа, че днес сутринта един китаец е купил пистолет.
— От магазина на господин Барне, така ли?
— Да, господине.
— И къде е сега този китаец?
— Не зная — отвърна Евърард. — Току-що се видях с Барнс и той рече, че е продал револвер кър на един китаец. И аз веднага дойдох при вас. Не съм сигурен дали въпросният китаец е същият, или не… Но реших, че е по-добре да ви предупредя.
Шепард нито му благодари, нито го поздрави за бдителността.
— Кога е станала продажбата?
— Преди най-малко два часа. Може и повече. Барнс каза, че сигурно някой е посъветвал китаеца какво да търси и колко да плати: повтарял, че ще даде за револвера само пет лири и нито пени отгоре. Явно е бил подучен.
— Как е платил?
— С банкнота.
— Нещо друго?
— Да. Револверът е бил зареден в магазина.
— От кого?
— От Барнс. По молба на китаеца.
Тъмничарят кимна.
— Много добре — рече той. — Слушайте сега внимателно. Връщате се незабавно в Хокитика, господин Евърард, и предупреждавате всеки срещнат, че Джордж Шепард издирва китаеца Сук. Ако някой види в града Джони Сук, независимо къде и какво прави, да ме извести начаса.
— Ще има ли възнаграждение за залавянето му?
— Не споменавайте за възнаграждение, но ако някой попита, не отричайте.
Младият мъж вирна брадичка.
— Това означава ли, че ме упълномощавате да действам като ваш заместник?
Тъмничарят помисли малко и каза:
— Означава, че ако откриете Джони Сук и успеете да го задържите, без да предизвикате суматоха, няма да придирям как точно сте го направили. Това е.
— Разбирам, господине.
— И още нещо — обади се Шепард. — Познавате ли Франсис Карвър?
— Онзи с белега на лицето ли?
— Да. Искам да му предадете съобщение от мен. Ще го намерите в „Палас“.
— И какво да му кажа, господине?
— Това, което споделихте с мен. И го предупредете да е нащрек.
Евърард го погледна унило.
— Значи той ще е вашият заместник, така ли?
— Нямам заместник — отвърна Шепард. — Вървете. Ще говорим после.
— Добре.
Хванал пречките на портата, тъмничарят го изпрати с поглед. После се провикна:
— Господин Евърард!
Младият мъж спря и се обърна.
— Да?
— Искате ли да служите на закона?
Онзи се поободри.
— Надявам се, че някой ден ще стане и това, господине.
— Добрите служители на закона не се нуждаят от значка, за да го прилагат — рече Шепард, взрян строго в него през решетките. — Не го забравяйте.
Според съда двата месеца, изминали от изчезването на Емъри Стейнс, бяха напълно достатъчен период, за да се отнеме правото му на собственост върху златните находища. Съгласно решението, влязло в сила миналия петък, всички участъци и находища, притежавани от господин Стейнс, се изземваха в полза на държавата. И тъй като „Аврора“ беше едно от тях, Кю Лон най-сетне беше освободен от задължението да прахосва усилията си за това изчерпано парче земя. Рано сутринта в понеделник той се отправи към Хокитика да разбере къде ще бъде зачислен и при кого.
Ах Кю не обичаше да ходи в кантората на компанията, тъй като там винаги се държаха нелюбезно с него и го караха да чака. Той обаче понасяше стоически подигравките на служителите и се преструваше, че не забелязва как младшите чиновници го обстрелват с топчета от засъхнали сополи и хартия и запушват демонстративно носовете си, когато минават покрай него. След дълго висене отпред го поканиха да влезе и да обясни по каква работа е дошъл. Последва ново, напълно необяснимо за него чакане и когато най-накрая Ах Кю получи бележка за прехвърлянето си на друг участък в Кънери и стана да си върви, рижият господин Евърард вече се беше върнал в Хокитика и беше разгласил на всеослушание заповедта на Джордж Шепард.