— Какво? — вдигна глава Бърк.
— А, нищо — отвърна Гаскоан.
— На какво се смееш? Кажи, да се посмея и аз.
— Не, не се смея, възхищавам се.
— Възхищаваш се? На какво?
— На една майсторски свършена работа — отвърна секретарят на съда.
Прибра документите в плика и се изправи, възнамеряваше веднага да занесе писмото на Джон Хинчър Гарити в банката, но в същия миг вратата на залата се отвори и влезе Алистър Лодърбак, следван по петите от Джок и Огъстъс Смит.
— Аха! — извика политикът, като забеляза плика в ръката му. — Пристигам точно навреме. И аз получих сутринта писмо от Гарити. Станало е някакво недоразумение и съм тук да го разрешим.
— Господин Лодърбак, предполагам — рече хладно Гаскоан.
— Искам да разговарям със съдията — заяви Лодърбак. — Въпросът е неотложен.
— В момента съдията обядва.
— Къде?
— Боя се, че не зная. Следобед отваряме врати в два часа, заповядайте тогава. Извинете, господа.
Французинът се поклони и понечи да се отправи към вратата.
— Стойте! — спря го Лодърбак. — Къде сте тръгнали с това писмо?
— Отивам в банката — отвърна Гаскоан, който не понасяше грубото свойско държание на политика. — Упълномощен съм от господин Гарити да извърша плащане от негово име. Извинете.
Той отново му обърна гръб.
— Стойте! — извика Лодърбак. — Почакайте малко. Именно по този въпрос идвам при съдията, не бива да ходите в банката, докато не ме изслушате!
Гаскоан го изгледа студено. Политикът като че ли съжали, че не е подходил както трябва, и добави:
— Поне ме изслушайте, моля. Как се казвате?
— Гаскоан.
— Гаскоан ли? Значи сте французин?
Лодърбак протегна ръка и секретарят на съда я стисна.
— Ще разговарям с вас тогава — продължи Лодърбак. — Щом съдията го няма.
— Предполагам, че е по-добре разговорът ни да е насаме — предложи Гаскоан все така студено.
— Да, наистина. — Политикът се обърна към двамата си помощници. — Изчакайте ме тук. Няма да се бавя повече от десет минути.
Гаскоан го въведе в кабинета на съдията и затвори вратата. Настаниха се на креслата пред бюрото.
— И така, господин Гаскоан — поде веднага Лодърбак, приведен напред, — ето я цялата история. Тази работа е мошеничество. Не съм продавал „На добър час“ на Кросби Уелс. Продадох го на човек, който твърдеше, че се казва Франсис Уелс. После стана ясно, че това не е истинското му име. Става дума за Франсис Карвър. Той ми се представи под името Франсис Уелс и аз му продадох кораба. Виждате, че е със същото малко име, само фамилията е друга. Но е подписал договора за продажба с фалшиво име, а това е престъпление!
— Да видим дали съм разбрал правилно — рече уж изненадан Гаскоан. — Франсис Карвър твърди, че „На добър час“ е закупен от Кросби Уелс, а според вас това е лъжа.
— Лъжа е! — заяви категорично Лодърбак. — От игла до конец! Аз продадох кораба си на Франсис Уелс.
— Който не съществува.
— Да, с това име ми се представи Франсис Карвър. Той твърдеше, че името му е Уелс.
— Франсис Уелс — натърти секретарят на съда. — Средното име на Кросби Уелс е Франсис, а Кросби Уелс наистина съществува, или по-точно, е съществувал до неотдавна. Да не би да бъркате самоличността на купувача? Няма кой знае каква разлика между Франсис Уелс и К. Франсис Уелс.
— Какъв К. Франсис Уелс? — попита объркано Лодърбак.
— Прегледах изпратения ми екземпляр от договора за продажба — отвърна Гаскоан. — Той е подписан от К. Франсис Уелс.
— Нищо подобно!
— Опасявам се, че е точно така.
— Значи е бил фалшифициран! Бил е фалшифициран след подписването!
Французинът отвори плика в ръката си и извади договора.
— На пръв поглед ми се стори, че пише само „Франсис Уелс“, и едва когато се вгледах, видях К-то, залепено като завъртулка за Ф-то.
Лодърбак взе документа, присви очи, взря се внимателно и по врата и лицето му плъзна червенина.
— Завъртулка или не — извика той, — с К или без К, този договор беше подписан от мръсника Франсис Карвър! Видях го да се подписва с двете си очи!
— Имаше ли свидетели на подписването?
Политикът не отговори.
— Ако не е имало свидетели, остава дума срещу дума, господин Лодърбак.
— Не е дума срещу дума, а истината срещу лъжа!
Гаскоан реши да замълчи. Прибра договора в плика и го приглади на коляното си.
— Това е машинация — рече Лодърбак. — Ще го съдя! Жив ще го одера!
— По какво обвинение?
— Измама, разбира се. Подправяне на документи. Фалшификация.