— Значи е пътувал с фалшиво име.
— И защо го е направил?
— А може и да е излъгал, че е дошъл с „На добър час“.
— За какво му е било?
Явно Лидия Уелс не можеше да даде отговор и на този въпрос, тъй като след малко попита:
— За какво се замисли, Франсис?
— Мисля си да взема да напиша едно писмо на моя стар другар Ейдриън.
— Направи го — подкрепи го госпожа Уелс. — Аз също ще поразпитам.
— Парите от застраховката наистина пристигнаха. Гаскоан не ме е излъгал.
— Да си лягаме — подкани тя.
— Умори се днес, нали?
— Да, много.
— Но накрая всичко се подреди.
— Тя ще си получи заслуженото — рече госпожа Уелс. — И бих искала и аз да получа каквото заслужавам, Франсис.
— Много ти е дотегнало чакането.
— Много.
— Хмм…
— На теб не ти ли тежи също?
— Ами… Яд ме е, че не мога да тръгна с теб по улицата, както ми се иска.
— И как по-точно ти се иска да тръгнеш с мен по улицата?
Карвър не отговори, но след няколко секунди рече тихо:
— Скоро ще бъдеш госпожа Карвър.
— Отдавна съм си го поставила за цел — отвърна Лидия Уелс и след това за дълго се възцари тишина.
Равноденствие
Джордж Шепард нареди тялото на Сук Яншън да бъде откарано в лагера и положено на пода в кабинета му. Заради почернената брадичка и гърло трупът изглеждаше още по-зловещо и при внасянето му госпожа Шепард си пое дълбоко дъх, сякаш вътрешно се стягаше да посрещне вихър. Кауъл Девлин, който току-що беше дошъл от затвора, смаяно се взираше в мъртвеца. Китаецът му напомняше на саможивеца Кросби Уелс, който преди два месеца беше лежал тук, даже на същия муселинов чаршаф, устните бяха леко отворени, едното око се белееше, тъй като клепачът не се беше спуснал до долу. Първоначално капеланът дори не го позна.
— Аз го убих — рече спокойно Шепард. — Беше се прицелил в Карвър. Канеше се да го застреля в гръб през прозореца. Хванах го в последния момент.
Девлин най-сетне си възвърна дар словото.
— Нямаше ли как… да го обезоръжите?
— Не — отвърна тъмничарят. — Беше въпрос на миг. Неговият живот или животът на Карвър.
Маргарет Шепард изхлипа.
— Не разбирам — измърмори Девлин и погледна жената на тъмничаря, след това отново се обърна към него. — Защо е искал да убие Карвър?
— Защо не просветиш капелана, Маргарет? — подхвърли Джордж Шепард и тя отново изхлипа. — Отче, налага се пак да ви помоля да изкопаете гроба.
— Не е ли редно да изпратим тялото на семейството му у дома? — попита намръщено Девлин.
— Той няма семейство.
— Откъде знаете?
— И този въпрос е по-добре да отправите към съпругата ми.
Капеланът нерешително се обърна към нея.
— Госпожо Шепард?
Маргарет Шепард се разрида и покри лице.
— Стегни се — обади се съпругът ѝ. — Не си дете.
Госпожа Шепард веднага свали ръце.
— Прощавайте, отче — смотолеви едва чуто тя, без да го поглежда.
Беше бяла като платно.
— Няма нищо — отвърна озадаченият Девлин. — Вие сте в шок, разбираемо е. Дали да не полегнете малко?
— Джордж… — прошепна тя.
— Смятам, че днес постъпи правилно — заяви тежко тъмничарят, впил поглед в нея. — Поздравявам те.
При тези думи лицето ѝ се разкриви. Тя проплака отново и изтича навън.
— Приемете извиненията ми — рече Шепард, когато останаха сами. — Съпругата ми е с неуравновесен нрав, както виждате.
— Разбирам я — отвърна Девлин. Отношенията между тъмничаря и жена му го безпокояха, но той знаеше, че не бива да изрича на глас притесненията си. — Съвсем естествено е човек да бъде сломен в присъствието на смъртта. Още повече, ако е бил свързан с покойния.
Шепард се взираше в трупа на Сук Яншън. След миг вдигна поглед и рече:
— Девлин, ще изпиете ли едно питие с мен?
Капеланът се сепна, за първи път тъмничарят отправяше подобна покана към него.
— За мен ще е чест — отвърна той предпазливо. — Но дали да не отидем в салона… Или да излезем на верандата, за да не безпокоим госпожа Шепард.
— Да. — Тъмничарят се насочи към шкафа. — Какво предпочитате, уиски или бренди? Имам и двете.
— Амиии — проточи изненадано Девлин, — отдавна не съм пил уиски. Една глътка ще ми дойде добре.
— Имам „Кърклистън“ — каза Шепард и след като извади бутилката, я вдигна пред очите си. — Не е лошо.
Той хвана в грамадната си шепа две чаши и кимна на капелана да отвори вратата.