Девлин присви очи.
— Прочетохте ли бюлетина на съда в днешния вестник?
— Да.
— От началото до края?
— Така мисля.
— Не е зле да го погледнете отново.
Муди озадачено отвори вестника на трета страница, приглади го и плъзна поглед по бюлетина. Най-отдолу беше поместено следното съобщение:
Обвиненията срещу госпожица Анна Уедърел са следните: първо, подправяне на документ, второ, публична поява в нетрезво състояние и неприлично поведение, трето, опит за покушение и нанасяне на тежка телесна повреда. Делото ще бъде гледано от почитаемия съдия Кемп в четвъртък, двайсет и седми април, в 9.00 часа.
Той смаяно вдигна вежди.
— Покушение ли?
— Доктор Гилис смята, че куршумът в рамото на Стейнс е от дамски пистолет — отвърна Девлин. — Той е споделил мнението си пред помощника на господин Клинч в „Скарата“, който си е спомнил за изстрелите в стаята на Анна през януари и на свой ред е разгласил на всеослушание историята. От съда веднага пратили човек в „Скарата“ и господин Клинч бил длъжен да предаде пистолета на Анна като доказателство. Впоследствие било потвърдено, че куршумът най-вероятно е бил изстрелян от това оръжие.
— Не ми се вярва господин Стейнс да е повдигнал обвинение срещу нея — рече Муди.
— Да, не е той — кимна Девлин.
— А кой тогава?
Капеланът се прокашля смутено.
— За съжаление, господин Фелоус все още разполага с проклетия акт за дарение, който е подписан от Кросби Уелс като свидетел и според който Стейнс дава две хиляди лири на Анна. Фелоус го е показал на тъмничаря Шепард, който, както знаете, го беше видял неподписан. Шепард дойде при мен и аз нямаше как да не призная, че подписът на Стейнс е подправен от Анна.
— О, боже!
— Хванали са я натясно — продължи Девлин. — Ако се признае за виновна за покушението, ще решат, че се е опитала да убие Стейнс, дори може да използват акта за дарение, за да покажат, че е разполагала с мотив да желае смъртта му.
— А ако отрече?
— Пак ще я обвинят, че е подправила подписа, и дори и да не се признае за виновна, ще поискат съдът да я обяви за невменяема. Шепард отдавна крие в ръкава си този коз. Опасявам се, че двамата с Фелоус са се обединили срещу нея.
— Господин Стейнс несъмнено ще свидетелства в нейна полза.
Девлин потрепери.
— Да, само че според мен той не осъзнава сериозността на положението. Стейнс е благодушен момък, но преценките му невинаги издават здрав разум. Когато споменах за възможността Анна да бъде обявена за невменяема например, той изпадна във възторг. Заяви, че точно това най-много харесвал в нея.
— А вие какво смятате? Момичето с ума си ли е?
— Това едва ли мога да определя аз — отвърна Девлин.
— Напротив — възрази Муди. — За да се докаже, че човек е с разсъдъка си, се взимат предвид свидетелствата на околните. Помолихте ли лекаря да изготви мнение?
— Надявах се вие да го направите.
— Хмм… — Той отново насочи вниманието си към вестника. — Ако се нагърбя да представлявам госпожица Уедърел, трябва да мога да разговарям с господин Стейнс.
— Това лесно ще се уреди, те са неразделни.
— Насаме и необезпокоявано.
— Ще ви осигуря всичко, от което имате нужда.
Муди забарабани с пръсти. След миг каза:
— Първо, разбира се, трябва да сме сигурни, че и двете страни са съгласни.
Утрото на двайсет и седми април дойде ясно и слънчево. Уолтър Муди стана още на зазоряване и отдели доста време на тоалета си. Обръсна се, среса се, приглади косата си с помада и си сложи одеколон зад ушите. Прислужницата в „Короната“ беше оставила току-що лъснатите му обувки пред вратата на стаята, а на скрина вътре беше извадила червена жилетка, сива вратовръзка и яка с остри краища. Беше изчеткала и изгладила редингота и го беше закачила на прозореца, за да не се измачка през нощта. Муди се облече внимателно, така че слезе да закуси чак когато камбаната удари осем, като по стълбите потупа джобчето на жилетката, за да се увери, че часовникът му е добре закрепен. Половин час по-късно се отправи нагоре по „Гуляйджийска“ с нахлупен на челото цилиндър и с кожено куфарче в ръка.
Щом се приближи към съда, му се стори, че отпред се е стекла цяла Хокитика, опашката се простираше до средата на улицата, тълпата изглеждаше нетърпелива, затаила дъх. Муди се нареди на опашката, която вървеше бързо, и не след дълго беше въведен в залата от двама строги пристави, които му наредиха грубо да не си придава важности, да не се обажда и да си свали шапката при влизането на съдията. Притиснал куфарчето към гърдите си, той си проправи път през навалицата, прескочи въженото ограждение и се настани на мястото си до обвинителя.