— Да, господине, разбирам.
— Добре. Седнете.
Тя седна.
— Господин Брохам — каза съдията Кемп, — съдът е готов да изслуша обвинението.
— Благодаря, господине. — Брохам беше слаб мъж със светли мустаци и проницателни воднисти очи. Той се надигна, подравни книжата на масата пред себе си и чак тогава започна: — Уважаеми господин Кемп, почитаеми колеги, госпожи и господа. На всички порядъчни граждани е известно, че опиумът е примитивно изкушение, опустошително и укорително както от обществена, така и от историческа гледна точка. Днес сме изправени пред тъжен пример за това: една млада жена, чиято слабост към опиата хвърля петно не само върху лика на Хокитика, а и върху целия току-що създаден район Уестланд…
Пледоарията на Брохам беше дълга и витиевата. Той напомни на присъстващите, че Анна вече веднъж е направила опит да посегне на живота си, и свърза този случай с припадъка ѝ следобеда на двайсети март, „като и двете събития — натърти той цинично — привлякоха вниманието на обществеността“. Спря се обстойно на подправянето на подписа на Стейнс върху акта за дарение, като хвърли съмнение върху валидността на документа, и подчерта колко много ще спечели Анна от деянието си. По обвинението в нанасяне на тежка телесна повреда той се разпростря в общи приказки колко опасно и непредсказуемо е поведението на пристрастените към опиума и след това описа раната на Стейнс в такива подробности, че се наложи да помогнат на една жена сред публиката да излезе навън. В заключение обвинителят призова присъстващите да пресметнат колко опиум може да се купи с две хиляди лири и след това риторично попита дали обществеността е готова да понесе такова количество да попадне в ръцете на увредената и пропаднала личност на госпожица Анна Уедърел, до неотдавна „дама на нощта“.
— Господин Муди — обади се съдията, след като Брохам седна. — Встъпително изказване на защитата.
Муди се надигна веднага.
— Благодаря, господине. Аз ще бъда кратък.
Ръцете му трепереха, той разпери длани на масата, за да ги успокои, и след това с глас, който звучеше много по-уверен, отколкото Муди се чувстваше, продължи:
— Още в началото бих искал да напомня на господин Брохам, че госпожица Уедърел е отхвърлила зависимостта си от опиата и с това постижение си извоюва най-искреното ми възхищение и уважение. Никой от нас няма съмнение, че тази слабост превръща госпожица Уедърел в лесна плячка на безбройните изкушения на пристрастяването, описани преди малко с такава наслада от господин Брохам. Самият аз никога не съм докосвал опиум — в същото ви увери и господин Брохам, — но бих се осмелил да предположа, че единствена причина за нашето въздържание е страхът, страхът от властта на опиата върху нас, страхът от неговата способност да пристрастява, страхът какво ще видим или ще направим, ако се поддадем на въздействието му. Отбелязвам го, за да подчертая факта, че слабостта на госпожица Уедърел в това отношение не е нещо невиждано, и отново повтарям поздравленията си, че се е заела тъй сърцато да я преодолее. Ала каквото и да се опитва да ви убеди господин Брохам, ние не сме тук, за да съдим нрава на госпожица Уедърел, нито нейния характер. Тук сме, за да отсъдим как можем да служим на справедливостта по отношение на три обвинения: в подправяне на документ, в непристойно поведение и в нанасяне на тежка телесна повреда. Подкрепям твърдението на господин Брохам, че подправянето на документ е сериозно престъпление, и не възразявам срещу убеждението му, че тежката телесна повреда е близък родственик на убийството, само че, както ще докажем сега пред вас, госпожица Уедърел е невинна и по трите обвинения. Тя не е подправяла документи, не се е и опитвала да навреди на господин Емъри Стейнс и припадъкът ѝ на двайсети март е също толкова непристоен, колкото и прилошаването на дамата, която беше изведена преди десет минути от съдебната зала. Напълно съм убеден, че показанията на свидетелите ще докажат невинността на клиентката ми, и то съвсем скоро. В очакване на тази щастлива развръзка, господин съдия, уважаеми колеги, госпожи и господа, без колебание се уповавам на закона.
Муди седна с разтуптяно сърце. Вдигна поглед, надяваше се на някакъв утвърдителен знак, но съдията се беше надвесил над тефтера и си записваше. От другия край на скамейката Брохам гледаше Муди със самодоволно изражение. Седналият до него Фелоус се приведе и прошепна нещо в ухото му, той се усмихна и му отговори.