— Благодаря, господин Муди — обади се най-сетне съдията, сетне подчерта със замах написаното и остави писалката. — Обвиняемата да стане. Господин Брохам, заповядайте.
Прокурорът се изправи и за втори път благодари на съдията. След това се обърна към Анна.
— Госпожице Уедърел, как си изкарвахте прехраната до вечерта на четиринайсети януари?
— Господин Брохам! — сопна се съдията. — Какво ви казах преди малко? Госпожица Уедърел е упражнявала най-стария занаят, това е достатъчно.
— Да, господине — кимна Брохам и започна отначало: — Госпожице Уедърел, вечерта на четиринайсети януари сте взели важно решение относно занятието си, нали така?
— Да.
— Какво по-точно е това решение?
— Да се откажа от него. От занаята.
— Какво имате предвид под „да се откажа“?
— Да не излизам повече на улицата.
Съдията въздъхна и примирено подхвърли:
— Продължавайте.
— Веднага ли си намерихте друга работа? — попита Брохам.
— Не — отвърна Анна. — Когато пристигна, госпожа Уелс ме взе при себе си в „Скитническа слука“. Започнах да се уча да редя таро и да разчитам звездните карти с идеята да ѝ помагам в гледането. Надявах се да си изкарвам прехраната като нейна помощничка.
— А имахте ли тази възможност, когато се отказахте от предишното си занятие?
— He. He знаех, че госпожа Уелс смята да се премести тук.
— В такъв случай как възнамерявахте да се издържате?
— Нямах ясен план — отвърна Анна.
— Никакъв план?
— Никакъв, господине.
— Не сте имали заделени пари? Или нещо друго, което да ви дава сигурност?
— Не, господине.
— В такъв случай сте направили доста крайна стъпка — отбеляза мило Брохам.
— Господин Брохам! — извика съдията.
— Да, господине?
— Пристъпете по същество.
— Разбира се. Този акт за дарение — обвинителят размаха листчето във въздуха — ви посочва, госпожице Уедърел, за получател на две хиляди лири. Съставен е на единайсети октомври миналата година. Дарителят, господин Емъри Стейнс, изчезна безследно на четиринайсети януари, същия ден, в който вие като щастлив получател на тази баснословна сума решавате да се откажете да излизате на улицата и да заживеете нов живот. Решение, взето без никакъв подтик и без ясен план за бъдещето.
— Възразявам! — Муди скочи. — Господин Брохам не е установил, че не е имало подтик госпожица Уедърел да промени занятието си.
Съдията прие възражението и обвинителят, смръщил ядосано вежди, се принуди да попита Анна:
— Госпожице Уедърел, подтикна ли ви нещо да вземете решение да престанете да продавате тялото си?
— Да — отвърна Анна и погледна Муди. Той ѝ кимна леко, окуражително. Тя си пое дъх. — Влюбих се. В господин Стейнс. Вечерта на четиринайсети януари за първи път прекарахме нощта заедно и след това вече не желаех да се продавам на улицата.
Брохам се намръщи.
— Същата тази нощ бяхте задържана и за опит да посегнете на живота си, нали така?
— Да. Мислех, че той не ме обича, тоест че не би могъл да ме обича, и това ми се стори непоносимо. И постъпих ужасно.
— Признавате ли, че сте се опитали да отнемете живота си онази нощ?
— Исках да се напуша — отвърна Анна, — но не съм имала намерение да си навредя.
— На процеса срещу вас, когато бяхте обвинена в опит за самоубийство, вие отказахте да дадете показания. Какво ви накара да промените решението си?
Муди и Анна не бяха обсъдили този въпрос и за миг той се притесни дали тя няма да сгреши, ала Анна отговори спокойно и чистосърдечно:
— Тогава господин Стейнс все още го нямаше. Мислех, че е нагоре по реката или някъде в кариерата, и смятах, че вероятно следи вестниците от Хокитика, за да е в крак с новините. Не исках да кажа нещо, което той да прочете и да му падна в очите.
Брохам се изкашля сухо в шепа.
— Разкажете, моля, какво точно се случи на четиринайсети януари — рече той — последователно и със свои думи.
Тя кимна.
— Към седем се видях с господин Стейнс в „Златната прах“. Той ме почерпи едно питие и след това ме придружи до дома си на „Гуляйджийска“. Към десет аз се върнах в стаята си в „Скарата“ и изпуших една лула. Чувствах се странно, както вече казах, и сложих малко по-голямо количество от обичайното. Сигурно съм излязла от „Скарата“, докато още съм била под въздействието на опиума, тъй като не помня нищо друго до събуждането си в затвора на другата сутрин.
— В какъв смисъл сте се чувствали странно?
— Ами бях едновременно тъжна, щастлива, унила… не мога да го опиша точно.