— В някакъв момент същата тази нощ господин Стейнс е изчезнал — рече Брохам. — Знаехте ли къде е отишъл?
— Не. За последно го видях в дома му на „Гуляйджийска“. Той спеше. Явно е излязъл, след като съм си тръгнала.
— С други думи, след десет вечерта?
— Да — кимна Анна. — Чаках го да се върне, а него го нямаше, не пристигаше и никаква вест. Когато госпожа Уелс ми предложи да се преместя в „Скитническа слука“, реших, че е най-добре да приема. Временно. Всички го смятаха за мъртъв.
— Виждали ли сте господин Стейнс между четиринайсети януари и двайсети март?
— Не, господине.
— Поддържали ли сте някаква връзка?
— Не, господине.
— Според вас къде е бил той в този период?
Анна отвори уста да отговори, но Муди се надигна и извика:
— Възразявам! Обвиняемата не може да бъде принуждавана да изказва предположения.
Съдията отново прие довода му и подкани Брохам да продължи.
— Господин Стейнс беше намерен следобеда на двайсети март с куршум в рамото — каза обвинителят. — По време на срещата ви на четиринайсети януари той беше ли ранен?
— Не — отвърна Анна.
— Същата вечер ли е била нанесена раната?
— Не мога да кажа. Когато го видях за последно, той си беше добре. Спеше.
Брохам вдигна малко дамско пистолетче от масата пред себе си.
— Познавате ли това оръжие, госпожице Уедърел?
— Да — кимна Анна, присвила очи към пистолета. — Мое е.
— Винаги ли го носите в себе си?
— Носех го, когато работех. Държах го в пазвата си.
— Във вас ли беше и вечерта на четиринайсети януари?
— Не. Бях го оставила в „Скарата“. Под възглавницата.
— Но всъщност сте работили вечерта на четиринайсети януари, нали?
— Бях с господин Стейнс.
— Не това ви питам — рече Брохам. — Работехте ли вечерта на четиринайсети януари?
— Да.
— И въпреки това твърдите, че сте оставили пистолета в стаята си.
— Да.
— Защо?
— Не смятах, че ще ми трябва.
— Но това е било необичайно, по принцип оръжието е трябвало да бъде с вас.
— Да.
— Някой може ли да потвърди къде се е намирал пистолетът онази вечер?
— Не — отвърна Анна. — Освен ако не е надникнал под възглавницата ми.
— Куршумът, изваден от рамото на господин Стейнс, е от точно такъв пистолет — продължи обвинителят. — Вие ли сте простреляли господин Стейнс?
— Не.
— Знаете ли кой го е направил?
— Не, господине.
Брохам отново се изкашля в шепа.
— Вечерта на четиринайсети януари знаехте ли на каква точно сума възлиза имуществото на господин Стейнс?
— Знаех, че е богат — отговори тя. — Всички го знаеха.
— Разговаряли ли сте с господин Стейнс онази нощ или някой друг път за намереното злато в дома на господин Кросби Уелс?
— Не. Никога не сме говорили за пари.
— Никога ли? — вдигна вежди Брохам.
— Господин Брохам! — обади се съдията.
Обвинителят сведе за миг глава.
— Кога научихте за първи път за намеренията на господин Стейнс, описани в този документ?
— Сутринта на двайсети март — отвърна Анна. Тя се поотпусна, отговорът на този въпрос беше многократно репетиран. — Капеланът донесе акта за дарение в „Скитническа слука“ и аз веднага отидох в съда да разбера какво означава. Господин Фелоус потвърди, че документът е редовен и изряден. Каза, че може да излезе нещо, тоест че имам право да предявя претенции към златото. След това се съгласи да отнесе от мое име документа в банката.
— И какво стана след това?
— Уговорихме се да се срещнем отново в пет часа в съда. Аз се върнах следобед и седнахме да поговорим. И тогава припаднах.
— На какво се дължеше припадъкът ви?
— Не зная.
— Били ли сте под въздействието на някакъв опиат или на алкохол?
— Не — отвърна Анна. — Бях абсолютно трезва.
— Някой може ли да го потвърди?
— Сутринта бях с отец Девлин, а следобеда прекарах в „Скарата“ при господин Клинч.
— В показанията си пред съда господин Шепард споменава, че във въздуха се е усещала силна миризма на лауданум — изтъкна Брохам.
— Навярно се е объркал — предположи Анна.
— Вие сте зависима от опиата, нали така?
— Не съм пипвала лулата, откакто се пренесох при госпожа Уелс — заяви твърдо тя. — Не съм пушила опиум от деня, в който ме пуснаха от затвора и обявих траур.
— Позволете ми да поясня, вие твърдите, че не сте докосвали опиум под никаква форма от припадъка си на четиринайсети януари, така ли?