— Да, точно така.
— И госпожа Карвър може да го потвърди?
— Да.
— Бихте ли разказали пред съда какво точно се е случило следобед на двайсет и седми януари преди появата на госпожа Карвър в „Скарата“?
— Бях в стаята си и разговарях с господин Причард — зарецитира Анна. — Пистолетът беше в пазвата ми както обикновено. Господин Гаскоан влезе внезапно и ме сепна, извадих пистолета и той неволно гръмна. Не ни беше ясно какво е станало. Господин Гаскоан предположи, че оръжието е повредено, и ме накара да го заредя отново, след което стреля повторно във възглавницата, за да провери дали е наред. После ми върна пистолета, аз го прибрах в чекмеджето и оттогава не съм го пипала повече.
— С други думи, онзи следобед са били произведени два изстрела.
— Да.
— Вторият куршум е заседнал във възглавницата ви — продължи прокурорът. — А първият?
— Той изчезна.
— Изчезнал е?
Брохам вдигна вежди.
— Да. Не разбрахме къде е попаднал.
— Да не би прозорецът да е бил отворен случайно?
— Не. Валеше. Не знам къде отиде куршумът. Никой от нас нямаше обяснение.
— Просто е изчезнал.
— Точно така — кимна Анна.
Прокурорът нямаше други въпроси. Седна, като се подсмихваше, и съдията подкани Муди да подложи обвиняемата на кръстосан разпит.
— Благодаря, господине — отвърна Муди. — Госпожице Уедърел, и трите обвинения срещу вас са повдигнати от господин Джордж Шепард, началника на затвора в Хокитика. Познавате ли го?
Бяха упражнявали този разговор много пъти и Анна без капчица колебание отвърна:
— Не.
— И въпреки това освен днешните обвинения Джордж Шепард многократно е отправял намеци за душевното ви състояние, нали така?
— Да, той твърди, че съм луда.
— Разговаряли ли сте някога с Джордж Шепард?
— Не.
— Имали ли сте някакво вземане-даване от каквото и да е било естество с него?
— Не.
— Знаете ли защо Джордж Шепард е тъй враждебно настроен към вас?
— Не — отвърна тя. — Нищо лошо не съм му направила.
— Разбрах обаче, че имате общ познат — рече Муди. — Прав ли съм?
— Да — кимна Анна. — Ах Сук. Китаец. Държеше пушалнята в Кънери и ми беше близък приятел. Беше застрелян на двайсети март. От Джордж Шепард.
Брохам скочи.
— Шепард разполагаше със заповед за задържането му и действаше като представител на полицията. Господин Муди си позволява да петни честта…
— Знам за заповедта, господин Брохам — прекъсна го Муди. — Повдигам въпроса, защото според мен общият познат представлява важна брънка между подсъдимата и тъжителя.
— Продължете, господин Муди — обади се съдията намръщено.
Брохам седна.
— Какво свързваше тъмничаря Шепард с Ах Сук? — попита Муди.
— Ах Сук е бил обвинен в убийството на брата на господин Шепард — отвърна Анна с ясен глас. — В Сидни. Преди петнайсет години.
В залата изведнъж се възцари гробна тишина.
— И как е приключил процесът?
— Ах Сук е бил оневинен в последния момент — отговори Анна. — И е бил освободен.
— Господин Сук ли ви е разказвал за това?
— Той не говореше много добре английски, но често споменаваше за „отмъщение“ и „убийство“. Понякога говореше насън. Тогава не всичко ми беше ясно.
— В тези моменти, за които става дума, как ви се струваше господин Сук?
— Напрегнат — отвърна Анна. — Може би дори изплашен. Чак после си дадох сметка за това. Разбрах за брата на господин Шепард едва след убийството на Ах Сук.
Муди се обърна към съдията и вдигна един лист.
— Защитата предоставя на вниманието на съда описание на процеса, публикувано на девети юли 1854 година в „Сидни Хералд“. Оригиналът се намира в архива на „Крайбрежна“, това е заверен препис.
Той пусна листа по веригата насядали на масата мъже, за да го предадат на съдията, и се обърна отново към Анна.
— Тъмничарят Шепард знаеше ли, че сте били близки с господин Сук?
— Това не беше тайна — отговори тя. — Почти всеки ден се отбивах в пушалнята, а друга пушалня в Кънери нямаше. Бих казала, че всички го знаеха.
— Ходенето ви там дори ви е донесло едно определено прозвище, нали?
— Да — кимна Анна. — Всички ме наричаха Анна Китайската.
— Благодаря, госпожице Уедърел. Това е всичко.
Муди се поклони на съдията, който се взираше в преписа на материала в „Сидни Хералд“, и седна.
Брохам, за когото това отклонение беше дошло като твърде неочаквана изненада, поиска отново да разпита Анна по повдигнатия от защитата въпрос. Съдията обаче отхвърли искането му.