— Не, не съм.
Личеше си, че отговорът му е смутил Брохам — за да си върне самообладанието, обвинителят попита:
— И за какво точно разговаряхте?
— Естеството на разговора ни попада под закрилата на тайнството на свещеническия ми сан — отвърна Девлин. — Не мога да го разкрия, нито да свидетелствам срещу госпожица Уедърел.
Брохам беше като попарен. Девлин обаче беше напълно прав и след дълги възражения и спорове обвинителят с вече не толкова самоуверен вид предостави свидетеля на защитата. Муди подреди книжата на масата пред себе си и поде:
— Отче, веднага след намирането на акта за дарение ли го показахте на тъмничаря Шепард?
— Не.
— В такъв случай той как е научил за него?
— Съвсем случайно — отвърна Девлин. — Държах документа в Библията си, за да не се намачка, и тъмничарят Шепард попаднал на него, докато разлиствал Свещеното писание. Това стана някъде около месец след смъртта на господин Уелс.
Муди кимна.
— Господин Шепард сам ли е бил, когато е станало това?
— Да.
— И какво направи?
— Посъветва ме да покажа документа на госпожица Уедърел и аз го послушах.
— Незабавно ли?
— Не, изчаках няколко седмици. Исках да разговарям насаме с нея, без госпожа Карвър да разбере, а подобна възможност все не се явяваше, тъй като двете жени живееха заедно и госпожица Уедърел рядко оставаше сама.
— Защо искахте разговорът ви с госпожица Уедърел да остане в тайна от госпожа Карвър?
— По това време смятах, че госпожа Карвър е законният наследник на намереното в дома на господин Уелс съкровище — рече капеланът. — Не исках да вбивам клин между нея и госпожица Уедърел заради един документ, който можеше да се окаже безвкусна шега. Сутринта на двайсети март, както сигурно си спомняте, госпожа Карвър беше призована в съда. Прочетох за това във вестника и веднага се отправих към „Скитническа слука“.
— А междувременно актът за дарение си е седял в Библията, така ли?
— Да.
— След като тъмничарят Шепард е открил документа, имало ли е случаи, в които той е оставал сам с вашата Библия?
— О, много. Всяка сутрин я взимам със себе си в лагера и често я оставям в кабинета му, докато върша делата си.
Муди помълча малко, за да могат слушателите да осмислят думите на Девлин, след това промени темата.
— Откога познавате госпожица Уедърел, отче?
— Запознахме се на двайсети март, когато отидох при нея в „Скитническа слука“. Оттогава тя е под мое попечителство в затвора и я виждам всеки ден.
— През това време имали ли сте възможност да я наблюдавате и да разговаряте с нея?
— Предостатъчно възможности.
— Бихте ли описали общото си впечатление за нейния характер?
— Впечатлението ми е благоприятно — отвърна капеланът. — Разбира се, с нея е било злоупотребявано и миналото ѝ е опетнено, но е нужна голяма смелост човек да се пребори с недостатъците си и аз съм много доволен от усилията ѝ в тази насока. Най-малкото тя отхвърли зависимостта си от опиата и е твърдо решена повече да не продава тялото си. За това заслужава поздравления.
— Какво е мнението ви за душевното ѝ състояние?
— О, тя е напълно нормална — премига Девлин. — Нямам и капчица съмнение.
— Благодаря, отче — рече Муди и се обърна към съдията. — Благодаря, господине.
Следваха експертизите на доктор Гилис и на доктор Сандърс, дошъл от Кумара да даде второ мнение за душевното състояние на Анна, както и на полицейския инспектор от Греймаут господин Уолшам.
Тъжителят Джордж Шепард беше призован последен.
Както беше очаквал Муди, Шепард се разпростря надълго и нашироко върху пропадналия нрав на Анна Уедърел, изтъкна зависимостта ѝ от опиума, противния ѝ занаят и предишния опит за самоубийство като доказателства за нейното безчестие. Описа подробно как поведението ѝ е прахосвало средства на правоохранителните органи и е нарушавало общоприетите нравствени норми и благоприличието и настойчиво препоръча обвиняемата да бъде прибрана в новопостроения приют на Гледка. Муди обаче беше подготвил добре защитата си: след разкритието за Ах Сук и показанията на Девлин думите на Шепард звучаха като злобно, дори дребнаво заяждане. Муди мълчаливо се поздрави, че е избрал пръв да повдигне въпроса за лудостта на Анна.
Когато най-сетне Брохам седна, съдията сведе поглед и рече:
— Свидетелят е на ваше разположение, господин Муди.
— Благодаря, господине — отвърна Муди и се обърна към тъмничаря. — Господин Шепард, според вас подписът на Емъри Стейнс върху акта за дарение подправен ли е?