Момчето с щръкналите уши отново наплюнчи пръст и го приближи към ютията, свещеникът отгърна страницата, готвачът подравни картите с дъската за рязане. Балфор си играеше с вилицата. Накрая Лодърбак прекъсна за миг дитирамбите си, за да отпие от виното, и превозвачът се възползва от предоставилата му се възможност.
— Като стана дума за баркетини — рече той, макар че досега темата беше за бригантини, — тази година видях на няколко пъти в залива твоята барка „На добър час“. Още е твоя, нали?
За негова изненада думите му бяха посрещнати с мълчание. Лодърбак само сведе глава, сякаш му е поставен въпрос с изключителна философска дълбочина и той възнамерява да го обмисли внимателно и на спокойствие.
— Чуден кораб е — добави Балфор. — Красавец.
Помощниците се спогледаха.
— Това определено доказва нашата теза, господин Лодърбак — обади се Огъстъс Смит. — Дори и тримачтов платноход се управлява по-лесно от бригантина, и то с наполовина по-малък екипаж и с много по-малко усилия. Не може да се отрече.
— Да — посъживи се Лодърбак и се обърна към Джок. — Не можеш да го отречеш.
Джок се усмихна с пълна уста.
— Напротив, мога. Дайте ми наполовина по-малък такелаж и наполовина по-малък екипаж и ето ви ги по-малкото усилия. Ако трябва да избирам, винаги бих предпочел скоростта пред лесното управление.
— Да се споразумеем — предложи Огъстъс. — Баркетина.
Джок поклати глава.
— Казах го вече: три мачти са с една повече от необходимото.
— Но е по-бърза от барката. — Огъстъс докосна Лодърбак по лакътя. — Ами вашата „Приумица“? На нея гротмачтата е свързана от носа до кърмата, нали?
Балфор не забеляза, че целта на помощниците е да отклонят разговора от темата, която той беше подхвърлил, и затова си помисли, че навярно политикът не го е чул. Повиши глас и поде наново:
— Та за „На добър час“ ми беше думата. Редовно се мярка тъдява. На няколко пъти съм го виждал в залива. Според мен той е хем бърз, хем лесен за управление. Това се вика кораб!
Алистър Лодърбак въздъхна. Отметна глава и присви очи към гредите, на устните му трепкаше глуповата усмивка, усмивка на мъж, несвикнал да се чувства смутен, осъзна впоследствие Балфор. (До този миг никога не бе чувал Лодърбак да признава каквато и да е слабост.)
Все тъй взрян в тавана, политикът рече:
— Корабът вече не е мой.
Гласът му прозвуча напрегнато, сякаш е изтънял от усмивката му.
— Виж ти! — възкликна изненадано Балфор. — Разменил си го, така ли? За по-голям?
— Не. Продадох го.
— За злато?
Лодърбак замълча за миг, после кимна.
— Да.
— Виж ти — повтори превозвачът. — Продал си го… И на кого?
— На капитана.
— Ха! — подхвърли насмешливо Балфор. — За това вече не ти завиждам. Тук се носят какви ли не истории за него.
Политикът не отговори. Все тъй усмихнат, той оглеждаше гредите на тавана и процепите между дъските, които образуваха пода на стаите горе.
— Да — облегна се Балфор и пъхна палци под реверите, — тук се носят какви ли не истории за него. Франсис Карвър! Не бих искал да му се изпречвам на пътя!
Лодърбак изненадано сведе поглед.
— Карвър ли? — намръщи се той. — Имаш предвид Уелс.
— Капитана на „На добър час“?
— Да, освен ако не го е продал.
— Намръщен тип, черни вежди, черна коса, чупен нос?
— Точно така — кимна Лодърбак. — Франсис Уелс.
— Не желая да ти противореча — рече Балфор, като премига, — ама името му е Карвър. Да не го бъркаш с оня дъртак…
— Не — прекъсна го Лодърбак.
— Саможивеца…
— Не.
— Дето умря, нали ти го намери преди половин месец — упорито довърши мисълта си превозвачът. — Той се казваше Уелс. Кросби Уелс.
— Не — потрети Лодърбак, като повиши леко глас. — Не греша. На документите, с които прехвърлих кораба, името беше Уелс.
Двамата се спогледаха.
— Не ми е ясна тази работа — рече накрая Балфор. — Надявам се, че не си се оплел нещо. Какво странно съвпадение, нали: Франк Уелс, Кросби Уелс…
Другият се поколеба, после предпазливо отвърна:
— Не е съвпадение. Те са братя, ако не се лъжа.
Превозвачът се засмя.
— Кросби Уелс и Франк Уелс са братя? Не ми се вярва. Освен ако единият не е природен.
Върху лицето на Лодърбак отново изгря глуповатата усмивка. Той почука с палец по масата, като се опита да залепи една троха.