Лицето на Стейнс беше безизразно.
— Да, господине.
Съдията погледна Анна.
— Госпожице Анна Уедърел. Вие заявихте, че сте невинна по всички обвинения, отправени срещу вас, а всеки цивилизован съд се придържа към принципа, че човек е невинен до доказване на противното. Давам си сметка, че сянката, хвърлена от господин Муди върху доброто име на тъмничаря Шепард, е само сянка, при все това думите на господин Муди бяха надлежно отбелязани и може да бъдат използвани при едно бъдещо разследване на господин Шепард. Тъй или иначе, аз не намирам достатъчно доказателства за вината ви. Оправдана сте по всички обвинения и следва веднага да бъдете освободена. Вярвам, че от сега нататък ще следвате правия път на въздържанието, порядъчността и другите добродетели на цивилизованата личност, и едва ли е нужно да добавям, че не желая да ви виждам отново в тази зала по каквото и да било обвинение, най-малкото за нетрезво състояние и неприлично поведение. Ясен ли съм?
— Да, господине.
— Добре. — Той се обърна към защитата и обвинението, но преди да успее да продължи, от улицата се чуха викове, тропот и цвилене на уплашени коне, по вратата на съда отекна удар, все едно някой се беше хвърлил с цяло тяло върху нея. Съдията се намръщи. — Какво става?
Муди се надигна, крясъците отвън се засилваха.
— Отворете! — заповяда съдията Кемп. — Вижте какво става!
В този момент вратата се отвори.
— Дрейк! — възкликна съдията. — Какво се е случило?
Надзирателят се взираше в него с ококорени очи.
— Карвър…
— Какво?
— Мъртъв е!
— Какво!
— По пътя от тук до Гледка… някой е отворил вратата… изобщо не съм забелязал. Като стигнахме там… той лежеше вътре… мъртъв!
Муди се завъртя рязко, боеше се, че госпожа Карвър може да припадне при тази тъй грубо поднесена вест, но тя се взираше в пребледнелия надзирател. Той обходи с поглед лицата на околните. По време на почивката всички свидетели бяха останали под охрана, дори и тези, които бяха дали показания сутринта, никой не беше напускал съда. Там бяха и Шепард, и Лодърбак, и Фрост, и Льовентал, Клинч, Манъринг, Кю, Нилсен, Причард, Балфор, Гаскоан, Девлин. Кой липсваше?
— Отпред е! — извика Дрейк и разпери ръце. — Тялото… Веднага поех обратно, не можех…
Съдията извиси глас в шумотевицата:
— Сам ли е отнел живота си?
— Едва ли — поклати глава надзирателят. — Едва ли…
Хората се заблъскаха да излязат навън.
— Дрейк — извика съдията Кемп, — как точно е умрял Франсис Карвър, за бога?
Навалицата беше погълнала Дрейк, но гласът му се чу ясно:
— Някой е разбил главата му!
Лицето на съдията почервеня.
— Кой? — изрева гръмогласно той. — Кой го е направил?
— Не знам, казвам ви!
От улицата се чу ужасяващ писък, последван от още викове, съдът се изпразни. Госпожа Карвър, вдигнала ръка към устата си, гледаше как последните се изнизват през вратата.