През първата година в Отаго едва свързвахме двата края. Чувал съм да казват, че мъжете от средната класа нямат късмет в търсенето на злато, понеже не могат да понасят лишенията като хората от простолюдието. Тази максима се потвърди в нашия случай. Страдахме много и често бяхме на ръба на отчаянието. Но не се отказахме и преди седем месеца брат ти попадна на къс самородно злато с размерите на табакера, намери го случайно между два камъка в завоя на реката. С него най-сетне можахме да си стъпим на краката.
Сигурно се питаш защо не сме изпратили златото у дома с извинения и благословия, признавам, че този въпрос би бил напълно основателен. Брат ти Фредерик отдавна настояваше да ти пиша. Призоваваше ме да се свържа с изоставената си съпруга и дори да я поканя да дойде тук, но аз не скланях. Отхвърлях и молбите му да се откажа от проклетото пиене и да поема по правия път. Много спорехме за това и накрая се разделихме далече не цивилизовано. За съжаление, сега не зная къде е той.
Уолтър, ти винаги си бил ученият в нашето семейство. Срам ме е от много неща в живота ми, но никога не съм се срамувал от теб. Като положих клетвата за въздържание, аз най-сетне се изправих пред истинското си лице. Видях, че съм човек с множество слабости и твърде страхлив, лесна плячка на пороците и греха. Но ако се гордея с нещо, то е, че синовете ми не са пропаднали като мен. Болезнена радост е един баща да каже за сина си:
„Той е по-добър от мен“. Уверявам те, че аз изпитах на два пъти тази болезнена радост.
Не мога да направя нищо друго, освен да те помоля да ми простиш, както моля и Фредерик, и да обещая, че при следващата ни среща ще бъда „трезв като краставичка“. Желая ти късмет, Уолтър. Знай, че се изправих пред истината за себе си и съм оставил чашката завинаги.
Също така знай, че дори и най-краткият отговор ще стопли сърцето ми.
Той прочете писмото два пъти, пъхна го в плика и изписа името на сина си с големи букви отпред. След това с треперещи ръце сложи капачката на писалката.
— Господин Фрост за господин Стейнс.
— Пуснете го — заповяда Девлин.
Чарли Фрост влезе с лист в ръка.
— Разходите — измърмори той извинително.
— Седнете — покани го капеланът.
— Какви са щетите, господин Фрост? — попита Стейнс, който изглеждаше много уморен.
— Боя се, големи — отвърна банкерът и придърпа един стол. — Съдията Кемп постанови, че трябва да изплатите на Франсис Карвър дължимия дивидент от две хиляди четирийсет и осем лири. Има уловка обаче — от тази сума ще бъдат върнати всички пари, отпуснати от „Гарити Груп“ по застраховката на „На добър час“, останалото ще отиде при госпожа Карвър.
— Как е тя? — попита Девлин.
— Упоена. Доктор Гилис и господин Причард се грижат за нея, придружиха я до „Скитническа слука“. — Фрост се обърна към младежа и приглади листа. — Ще ми позволите ли накратко да изброя разходите?
— Заповядайте.
— Тъй като сте признат за виновен, трябва да поемете всички съдебни разходи, включително заплащането на господин Фелоус и комисионата на господин Нилсен, вложена в строежа на затвора, както сигурно си спомняте, съдията постанови, че той не е длъжен да връща парите, тъй като ги е дарил. Всичко това възлиза на малко повече от петстотин лири.
— Половината на половината — измърмори Стейнс.
— Да, за съжаление, се случва често при съдебните разходи. И това не е всичко. Срещу вас има искове за нанесени вреди от множество златотърсачи в Кънери и в кариерата на Хокитика. Още не съм пресметнал цялата сума, но се боя, че ще е на стойност десетки, ако не и стотици лири.
— Друго?
— По отношение на официалните разходи — не. Но има няколко неофициални въпроса, които трябва да обсъдим. Имаме ли време?
— Имаме ли време? — обърна се Стейнс към Девлин.
— Докато не дойде колата — отвърна капеланът.
— Ще бъда бърз — рече Фрост. — Както сигурно знаете, златото, извадено от оранжевата рокля на Анна, все още е под леглото на господин Гаскоан. Анна дължи към сто и двайсет лири на господин Манъринг и искаше да се разплати с това злато. На мен обаче ми мина през ума, че може вие да покриете дълга ѝ към господин Манъринг от дела си от съкровището. По този начин Анна ще има с какво да живее, докато вие сте в затвора.