— О, не!
— Какво?
— Колко странно!
— Кое е странно? — попита уплашено Анна.
— В същия ден е роден и един младеж, на когото току-що… — Лидия Уелс не се доизказа, а внезапно попита: — На колко години си, мила?
— На двайсет и една.
— Двайсет и една! И си родена в Сидни?
— Да, госпожо.
— Точно в града?
— Да.
На лицето на домакинята се беше изписала безкрайна почуда.
— Случайно да знаеш точния час на раждането си?
— Ако не се лъжа, е било през нощта — отвърна Анна и отново се изчерви. — Поне така ми е казвала мама. Но не знам точния час.
— Невероятно! — възкликна госпожа Уелс. — Не мога да повярвам! Абсолютно същия рожден ден! Сигурно дори под същото небе!
— Не разбирам — рече Анна.
С приглушен задушевен тон Лидия Уелс ѝ обясни. Следобед ходела в салона на една странноприемница на улица „Джордж“, където срещу скромно заплащане правела хороскопи. Повечето ѝ клиенти били млади мъже, пристигнали да си опитат късмета на находищата. И днес, докато Анна се наслаждавала на ваната, бил дошъл точно такъв младеж. Просителят (така го нарече госпожа Уелс) също бил на двайсет и една години, също бил роден в Сидни, и то в същия ден като Анна!
Анна не можеше да си обясни въодушевлението ѝ.
— И какво означава това? — попита тя.
— Какво означава ли? — Лидия Уелс снижи гласа си до шепот. — Означава, че с него може да споделяте една съдба!
— О!
— Може да имаш астрален другар, чийто път в живота изцяло повтаря твоя!
Това като че ли не впечатли толкова момичето, колкото се беше надявала госпожа Уелс, тъй като Анна само повтори вяло:
— О…
— Случва се много рядко — добави госпожа Уелс.
— Имах един братовчед, който беше роден на същата дата — рече Анна, — но няма как да споделяме една съдба с него, защото той почина.
— Не е достатъчно да е роден в същия ден — отвърна Лидия Уелс. — Трябва да сте родени и в една и съща минута, и на една и съща географска дължина и ширина, тоест под едно небе. Само тогава звездните ви карти ще са еднакви. Дори и близнаците излизат от утробата с няколко минути разлика, а междувременно звездите са променили местоположението си и небето е друго.
— Не знам в колко точно часа съм родена — измърмори намръщено Анна.
— Той също не знаеше, но съм готова да се обзаложа, че рождените ви карти са еднакви, тъй като вече знаем, че ви свързват и други общи неща.
— Какво например?
— Аз! — заяви победоносно госпожа Уелс. — И двамата сте пристигнали в Дънидин на двайсет и седми април 1865 година, същия ден и на двама ви е била изготвена рождена карта от госпожа Кросби Уелс!
Анна рязко вдигна ръка към гърлото си.
— Какво? — прошепна тя. — Госпожа…
Лидия Уелс продължи възторжено:
— Има и други съвпадения! Той също е пътувал сам и е пристигнал днес сутринта. Навярно дори е намерил нов приятел, също като теб, ти се запозна с мен, а той сигурно с някой друг!
На Анна като че ли ѝ беше прилошало.
— Казва се Едуард. Едуард Съливан. О, защо не го доведох с мен! Да бях знаела! И на теб ти се иска да се запознаеш с него, нали?
— Да, госпожо — прошепна Анна.
— Какво невероятно съвпадение — додаде Лидия Уелс, като се взираше настойчиво в нея. — Абсолютно невероятно! Чудя се какво ли ще стане, ако някога се срещнете.
Пета част
Бреме и облага
12 май 1865 година
45° 52’ 0" S / 170° 30’ 0" E
Сребро
Покрусата, обзела Анна Уедърел при разкритието, че мъжът, посетил я следобеда, когато е пристигнала в Дънидин, всъщност е господарят на дома, се изостри още повече през следващите седмици. Сега Кросби Уелс обитаваше стаята в дъното в къщата на улица „Къмбърланд“ № 35, така че двамата се срещаха всеки ден.
Анна Уедърел беше болезнено чувствителна за впечатлението, което оставя у другите, и заради това постоянно сковаващо я притеснение беше неимоверно взискателна към себе си. Все ѝ се струваше, че в характера ѝ се проявява нещо, което самата тя не вижда, и това неизменно безпокойство не можеше да бъде прогонено нито с убеждаване, нито с доказателства, нито с похвали. Когато разговаряше с някого, Анна беше напълно сигурна, че неизречените му изводи са изключително критични и напълно основателни, и тъй като срамът, който я връхлиташе при това въображаемо неодобрение, беше съвсем истински, тя се стремеше още по-усърдно да спечели чуждото благоразположение, макар да ѝ се виждаше, че дори и тези ѝ усилия са съвсем прозрачни.