Уелс продължи да мърмори:
— Знаеш, че сутрин обичам да чета вестник. Всяка сутрин го правя.
— Можеш да наваксаш с „Лийдър“ — отвърна съпругата му. — Или с „Литълтън Таймс“ от миналата седмица, на писалището е.
— Защо не изгори него тогава?
— Ох, да му се не види, Кросби! — извика тя. — Какво толкова, ако си запълниш сутринта с друго? Прочети някоя заселническа брошура. Има цяла купчина долу на скрина.
Уелс си допи кафето и остави рязко чашата, чинийката издрънча.
— Дай ми ключа за касата — рече той.
На Анна ѝ се стори, че госпожа Уелс е застинала за миг. След това тя продължи да размазва маслото върху филийката и без да поглежда съпруга си, попита:
— За какво ти е?
— Как така за какво ми е? За да видя златото.
— Нали решихме да изчакаме по-благоприятно време за продажбата?
— Не съм тръгнал да го продавам. Просто искам да преценя състоянието си. Да прегледам книжата си.
— „Книжата ти“? Аз не бих ги нарекла така — отбеляза госпожа Уелс и се изсмя.
— А как?
— „Книжа“ звучи високопарно.
— Разрешителното за добив на злато си е книга, не е ли?
— За какво ти е притрябвало?
Той присви очи.
— Какво си ме заразпитвала като инквизитор?
— Аз ли?
— Книжата са си книжа — заяви Уелс. — Има и едно писмо, което искам да прегледам отново.
— Стига, чел си го хиляда пъти, Кросби. Дори аз го знам наизуст. „Скъпо момче, не ме познаваш…“
Той стовари юмрук на масата, съдовете издрънчаха.
— Млъквай!
— Кросби! — възкликна смаяно госпожа Уелс.
— Едно е да се шегуваш, друго е да се подиграваш — рече той. — Прекаляваш!
Съпругата му като че ли понечи да отвърне, но после се отказа. Избърса устни със салфетката и се посъвзе.
— Извинявай.
— Не ми е притрябвало извинението ти. Искам ключа.
Тя се опита отново да се изсмее.
— Стига, Кросби, днес не е ден за това. Празненството довечера… За толкова неща трябва да се погрижа. Хайде да го оставим за утре. Ще седнем заедно…
— Не желая да го отлагам за утре — отсече Уелс. — Дай ми ключа.
Госпожа Уелс се надигна.
— Боя се, че чу последната ми дума по този въпрос. Извинете ме.
— Извинявай, но ти не си чула моята — отвърна той, после избута стола назад и също стана. — Къде е? На врата ти ли?
Тя се отдръпна от него и заобиколи масата.
— В интерес на истината е в банката. И нямам дубликат у дома. Ако почакаш…
— Глупости! Винаги го носиш на врата.
Съпругата му направи още една крачка към вратата, едва сега си пролича колко е уплашена.
— Моля те, Кросби, не прави сцени.
Той пристъпи към нея.
— Дай ми го!
Госпожа Уелс се насили да се усмихне, но устните ѝ трепереха.
— Кросби, бъди разумен. Недей да…
— Дай ми го!
— Не прави сцени…
— Още не си видяла сцена. Дай ключа!
Тя понечи да се измъкне навън, но мъжът ѝ я изпревари, ръката му се стрелна и я сграбчи. Госпожа Уелс се извъртя и за миг двамата се сборичкаха, после Кросби бръкна в пазвата ѝ и намери това, което търсеше: тънка сребърна верижка, на която висеше тежък сребърен ключ. Той го стисна в шепа и се опита да скъса синджирчето. То се впи във врата ѝ и тя извика. Уелс дръпна отново, по-силно. Жена му го налагаше с юмруци по гърдите. Той сумтеше и се мъчеше да хване ръцете ѝ, без да изпуска ключа от юмрука си. Отново дръпна рязко.
— Кросби… — прошепна тя. — Кросби…
В този миг верижката се скъса и ключът остана в ръката му, а госпожа Уелс простена. Без да губи и миг, Кросби се обърна задъхан и се отправи към касата. Пъхна ключа в ключалка, завъртя го няколко пъти, чу се щракване и тежката врата се отвори.
Касата беше празна.
— Къде е златото? — попита Кросби Уелс.
Госпожа Уелс опипваше шията си с насълзени очи.
— Успокой се и ще ти обясня.
— Не ми е притрябвало да се успокоявам! Зададох съвсем прост въпрос. Къде ми е съкровището?
— Виж, Кросби, изслушай ме. Мога да го върна. Прибрах го другаде за малко. На сигурно място е. Мога да ти го върна, но чак утре. Съгласен ли си? Довечера тук ще дойдат изискани господа и нямам време да… да отида да го взема. Просто имам твърде много работа.
— А книжата ми къде са? Разрешителното за добив. Актът за раждане. Писмото от баща ми.
— И те са при златото.
— А, и те са при златото. И къде е то?
— Не мога да ти кажа.
— Защо, госпожо Уелс?