Светилата [bg]

— От нещастието няма никаква полза. Не се отразява добре на работата, каквато и да е тя. Никой няма да заложи на него, нито пък срещу него, а в нашия занаят трябва да е или едното, или другото. Разбираш ли?

— Да — отвърна Анна. — Разбирам.

Той я караше към китайското селище, където Ах Сук вече беше приготвил опиума и лулата.

— Досега нито едно от моите момичета не е било убито, нито едно не е пострадало — продължи той.

— Зная.

— Тъй че можеш да ми имаш доверие.

Слънце в Лъв

В която Стейнс се доверява на Манъринг до степен да се разкае за съдружието си с Франсис Карвър и обяснява, че първоначалната му преценка за характера и миналото му се е оказала напълно погрешна и сега той смята Карвър за злодей, който не заслужава нищо добро, а магнатът с усмивка му предлага решение, толкова подло, че чак ти се разтуптява сърцето.

— На златните находища има само едно непростимо престъпление — обясняваше Манъринг на Стейнс, докато двамата вървяха през храсталаците към южния край на „Аврора“. — Убийствата, кражбите и предателството изобщо не се броят. Тук най-сериозното престъпление е измамата. Да се присмееш на надеждите на някой златотърсач. Защото златотърсачите нямат друго освен надеждите си. Измамите биват два вида. Едната е нарочно да разпиляваш златна прах по находището, за да изглежда то доходоносно. Втората е да пробуташ на някого изчерпано находище.

— Коя се смята за по-тежко провинение?

— Зависи какво наричаш тежко провинение — отвърна Манъринг и дръпна една лиана, изпречила се на пътя им. — Ако разпиляваш златна прах и те хванат, нищо чудно да те намерят заклан в леглото, ако пробуташ на някого изчерпано находище, ще те линчуват. Едното е да ти видят сметката хладнокръвно, а второто — да те нападне обезумяла тълпа. Средно положение няма.

Младежът се усмихна.

— А аз с хладнокръвен човек ли си имам работа?

— Това сам ще си решиш — отвърна Манъринг и протегна ръка.

— Ето я и „Аврора“.

— А! — Стейнс също спря, бяха се задъхали леко от изкачването. — Ами добре.

Двамата огледаха участъка. Стейнс забеляза един китаец, приклекнал с корито в ръка на двайсетина метра от тях.

— Кое е обратното на съкровище, което може да те върне у дома? — подхвърли магнатът. — Да си останеш завинаги тук? Да вържеш тенекия на господин Карвър?

— А това кой е? — попита младежът.

— Това е Кю — отвърна Манъринг. — Той ще остане.

Стейнс сниши глас.

— Той знае ли?

Манъринг се разсмя.

— Дали знае ли? Не ме ли чуваш какво ти говоря? Не горя от желание да ме заколят в леглото.

— Сигурно си мисли, че страшно сте се минали с това находище.

— Изобщо не ме интересува какво си мисли — отвърна презрително Манъринг.

Друга зора

В която Ах Кю опипва укрепените извивки на корсета на Анна и прави вълнуващо откритие, чието пълно значение ще осъзнае осем дни по-късно, когато пълното завъртане на четирите муселинови рокли на Анна ще му даде ясна представа за скритото в тях богатство, а в него не влиза, разбира се, златото в роклята от оранжева коприна, с която Анна никога не ходи в Кънери.

Анна лежеше неподвижно със затворени очи, а Ах Кю прокарваше ръка по роклята ѝ. Потупа корсета от край до край, проследи воалите, повдигна тежкия подгъв и потри плата между пръстите си. Методичните му движения като че ли закотвяха Анна във времето и пространството, на нея ѝ се струваше, че за него е изключително важно да докосне всяка част от дрехата, преди да стигне до тялото ѝ, и тази увереност я изпълваше с могъщо спокойствие. Той пъхна ръка под раменете ѝ, за да я обърне, тя се подчини безмълвно, вдигна като малко дете към устата си отмалели ръце и оброни глава на гърдите му.

Девета част Подвижна земя 20 септември 1865 година 42° 43’ 0" S / 170° 58’ 0" E

Луна в Дева, първа четвърт

В която Ах Кю разпалва огнището с въглища, за да разтопи последното злато от роклите на Анна и на кюлчето да напише „Аврора“, името на находището, към което е обвързан с договор, а Анна простенва уплашено насън и вдига ръка към лицето си, сякаш да спре кървенето от рана.

Когато Анна се събуди, вече беше утро. Ах Кю я беше преместил в ъгъла на колибата. Беше подпъхнал под главата ѝ сгънато одеяло и отгоре я беше наметнал с вълненото си наметало. Още преди да отвори очи, тя беше сигурна, че е говорила насън, тъй като ѝ беше тежко и притеснено, косата ѝ беше мокра от пот. Ах Кю не беше забелязал, че е будна. Анна лежеше неподвижно и го гледаше как се суети със закуската, оглежда ноктите си, кима и си подсвирква, навежда се да разръчка въглищата.