Той замълча предизвикателно, но превозвачът не се обади. След миг Лодърбак продължи:
— Когато дойдох първия път при теб, Том, сигурно си спомняш, че ми трябваше капитан за „На добър час“. Ти не искаше кораба и през следващите няколко месеца хвърлих доста усилия да намеря човек, на когото да мога да разчитам. „На добър час“ седеше на котва в пристанището на Дънидин. „Танцьорката“ се нуждаеше от насмоляване, а бях останал без пари заради ремонта на „Достойнство“. Отвсякъде валяха сметки за плащане. Накрая, без много да му мисля, реших да дам под наем „На добър час“ на един тип Раксуърти, който искаше да открие редовен курс между Австралия и Отаго. Беше капитан от флотата. Излязъл в заслужен отдих, разбира се. Командвал е корвета през Кримската война горе в Балтийско море и е получил орден за храброст. Обиколил е целия свят. Все повтаряше, че ако е бил пуснал въже след себе си, е щял да омотае цялото земно кълбо. Освободили го от флотата заради подагра, така или иначе, наближавал годините, но състоянието му не беше чак толкова тежко, че да го накара да хвърли котва завинаги. „На добър час“ го устройваше напълно, Раксуърти беше старомоден тип, а корабът е едновремешен красавец. След това се върнах в Акароа и известно време нямах никакви новини от него. После обикалях доста насам-натам и когато следващия път пристигнах в Дънидин, се оказах забъркан в неприятна история. Лидия била омъжена. И междувременно, докато мен ме е нямало, съпругът се появил.
Балфор присви очи.
— Кросби Уелс?
Лодърбак поклати глава.
— Не. Негодникът, когото ти наричаш Карвър. Аз обаче го знам като Уелс, Франсис Уелс.
Превозвачът кимна замислено.
— А сега същата тази жена твърди, че е съпруга на Кросби Уелс. Значи лъже.
— Така или иначе…
— Лъже или за брака, или за името.
— Така или иначе — повтори подразнено Лодърбак, — това няма значение, поне тогава нямаше. Изчакай да чуеш историята до края. В началото изобщо не знаех, че Лидия е омъжена. В игралния дом тя използваше моминското си име, беше известна като Лидия Грийнуей, никой не я наричаше Лидия Уелс. Разбира се, след като се появи съпругът, аз осъзнах, че съм допуснал грешка. Опитах се веднага да се оттегля. Исках да уредим нещата. Само че онзи ме беше хванал натясно. Тъкмо бях избран за управител, бях член на Съвета, току-що се бях оженил. Трябваше да се погрижа за доброто си име.
Балфор кимна.
— А онзи го е играл рогоносец. Искал е да те поизтупа.
Устните на Лодърбак трепнаха.
— Не беше толкова просто.
— Стар номер — продължи превозвачът, който искаше да покаже съчувствието си. — Първо те наплашва тъй, че след това приемаш изнудването едва ли не с облекчение. Плати и никога повече няма да ме видиш и така нататък. Най-често и момичето е замесено. Сигурно ти е казал, че е с дете.
Политикът поклати глава, все тъй взрян в чашата в ръката си.
— Не. Беше много по-умен. Не поиска пари, всъщност нищо не поиска. Поне в началото. Каза ми, че е убиец.
Преносимият часовник на полицата над камината удари четвърт час. Свещеникът на съседната маса вдигна глава, запотупва ту един, ту друг от джобовете на дрехата си и накрая извади часовник, за да го свери. Премести стрелката, нави го, избърса циферблата със салфетката и пак го прибра. След това се надвеси отново над брошурата, заслонил с длани очите си от двете страни на лицето така, че да не си отвлича вниманието.
— Заяви го съвсем спокойно — продължи Лодърбак. — Беше овладян, дори любезен. И сега другарят на убития го преследвал по петите. Не посочи нито кого е убил, нито защо, а само че го преследват заради убийство.
— Спомена ли някакво име?
— Не, нито едно.
Балфор се намръщи.
— Как ти се струва тая работа? Според мен става дума за сбиване. Или си измисля. Но тъй или иначе, ти нямаш нищо общо.
Лодърбак се наведе към него.
— Почакай, сега стигам до същината. Увери ме, че съм бил белязан като негов съучастник. Щом отмъстителят го намерел и отнемел живота му, щял да тръгне след мен.
— Белязан? Как?
Политикът сви рамене.
— Не знам. Често посещавах игралния дом и дори понякога придружавах Лидия навън. Може и да са ме следили, без да забележа.
— Едно е да те следят, ама как ще те бележат, без да разбереш? Да те бележат — с нещо като татуировка, — без да разбереш! Това са празни приказки! Врели-некипели!
Лодърбак като че ли се смути.
— Знаеш ли какво е блесна?
— Моля?
— Блесна. Парче стъкло или скъпоценен камък, може и от огледало, което се пъха в края на пурата. Не пречи на пушенето и когато пурата е в устата, изобщо не се забелязва. Използват я картоиграчите. Палиш пура на масата и когато решиш, я вадиш от устата и я държиш така, че в блесната да се отразяват картите на съседния играч. Или пък с нея показваш на съучастника си своите карти. Мошенически номер.