Очите на Лодърбак се бяха избистрили. Той се приведе напред и заби показалец в масата.
— Знаеш ли — рече, — току-що ми мина през ума една мисъл. За Карвър. Ако името му наистина е Карвър, значи продажбата на кораба е нищожна. Не можеш да се подпишеш на документа за собственост с чуждо име.
Превозвачът не отговори. Новата представа за Лодърбак, която беше изникнала в ума му, и критическата дистанция, която изведнъж се беше отворила като бездна от съмнения между двамата, бяха погълнали изцяло вниманието му.
— А дори и името му наистина да е Уелс — добави Лодърбак още по-въодушевено, — дори и да е така, Лидия не може да е била омъжена за двамата едновременно, нали? Ти самият го каза: лъже или за брака, или за името!
Едно момче донесе нова кана вино. Балфор я взе и напълни чашите.
— Може да не е било едновременно — рече той, докато наливаше. — Може да се е развела с единия и после да се е омъжила за другия… брат.
Подхвърли последната дума изпитателно, но събеседникът му, развълнуван от новопоявилата се възможност, не го забеляза.
— Дори и да е така — рече той, — дори и името на Карвър наистина да е Карвър, то подписът му е фалшив и в такъв случай продажбата на кораба е нищожна. Уверявам те, Томас, при всички случаи сме го хванали натясно. Уличихме Карвър в собствените му лъжи!
Облекчението го беше направило безразсъден.
— И сега какво — попита Балфор, — ще го издадеш ли?
Очите на Лодърбак искряха.
— Ще го изоблича — заяви той. — Ще изоблича Франсис Карвър и ще си върна „На добър час“!
— Ами отмъстителят?
— Кой отмъстител?
— Онзи, който преследвал Карвър. Дето имал блесна за теб.
— Нищо не се е чуло за него — отвърна политикът. — Сигурно си го е измислил.
— Значи не е убил никого, така ли? — подхвърли Балфор. — Не е убиец?
— Мерзавец е със сигурност — заяви Лодърбак и удари с юмрук по масата. — Мерзавец и лъжец! И крадец! Но аз ще го хвана. Ще го накарам да си плати.
— Ами изборите? А Каролайн?
Каролайн беше съпругата му.
— Няма да рискувам — отсече надменно Лодърбак. — Ще действам тайно. Ще го хвана с договора. Ще го изнудя, както гой мен. На зла круша — зъл прът.
Превозвачът поглади брада, без да отделя погледа си от него.
— Е, по-полека.
— Най-вероятно Карвър е унищожил своето копие от договора за продажба, ако то е доказателство за лъжата му… Може би е добре да заверя моето нотариално, за всеки случай.
— По-полека — повтори Балфор. — Не се впускай презглава.
Лодърбак обаче вече се беше надигнал развълнувано.
— Не, няма нужда, мога да започна веднага! — възкликна той. — Знам къде е договорът. В моя сандък, който е при теб.
Превозвачът застина. Лицето му почервеня. Той отвори уста да отговори, но после — от страх — я затвори безмълвно.
— „Достойнство“ мина ли вече оттук? — попита Лодърбак. — Очакваше го миналата седмица, ако се не лъжа.
Ушите на Балфор бучаха. Трябваше да му каже за изчезването на сандъка в мига, в който двамата бяха останали сами. Глупак, крещеше той наум, глупак! Но не можеше ли просто да признае истината? Никой не беше виновен, че сандъкът е изчезнал, беше станало случайно, най-вероятно документите се бяха объркали и рано или късно все щеше да изскочи отнякъде, може би малко поочукан, но иначе непокътнат. Лодърбак щеше да прояви разбиране. Ако Балфор поднесеше изповедта си искрено и кротко, ако признаеше вината си…
В този миг гърлото му изведнъж се сви. Не можеше да няма връзка между сандъка от досегашната история — този, който е бил пълен с рокли и в продължение на година всеки месец е прекосявал Тасманово море — и изчезналия от вълнолома на Хокитика сандък с вещите на политика, сред които и фалшивия договор. Със сигурност трябваше да има връзка, тъй като до този момент Балфор не беше губил толкова години нито една пратка — било то заради погрешно натоварване или пък поради кражба! Сърцето му заби учестено. Франсис Карвър вече беше изнудвал Лодърбак веднъж, нищо чудно да пробваше същия номер отново! Може би именно той беше откраднал сандъка! Карвър познаваше чудесно пристанището на Хокитика…
Лодърбак оглеждаше масата в търсене на някакво мезе и не беше забелязал промяната в поведението на приятеля си, който претегляше новата хипотеза в ума си.
— Пристигна ли вече „Достойнство“? — повтори той спокойно.