Спря се за миг на прага, очакваше някакво приветствие, но след като не последва нито поздрав, нито пък опит за отпращане, Муди пристъпи вътре и тихо затвори вратата. Направи лек поклон към прозореца, още един към огнището и след като реши, че така е изпълнил задълженията на доброто възпитание, се приближи до масата край стената да си налее питие от подредените за тази цел гарафи. Избра си пура, отряза крайчето ѝ, пъхна я между зъбите си, обърна се и отново се огледа. Никой не му обръщаше внимание. Това го устройваше. Настани се на единственото свободно кресло, запали пурата и се облегна с тихата въздишка на човек, напълно заслужил своите дребни наслади.
Задоволството му обаче се оказа преждевременно. Едва беше изпънал крака и беше кръстосал глезени (солта по крачолите му беше засъхнала в набиващи се на очи бели ивици), и седналият вдясно мъж се приведе към него, размаха във въздуха почти изпушената пура и рече:
— Ааа, да ме прощавате, ама вие по някаква работа ли сте днес вечерта в „Короната“?
Въпросът беше доста рязък, но лицето на Муди не трепна. Той кимна любезно и обясни, че току-що е пристигнал и е наел стая горе в странноприемницата.
— Сега слизате от кораба, тъй ли?
Муди кимна отново и потвърди, че точно това е имал предвид. И за да не го помисли събеседникът му за необщителен, добави, че пристига от Порт Чалмърс с намерението да си пробва късмета в търсенето на злато.
— Хубаво — заяви онзи, — много хубаво! Нагоре по брега са открили нови находища, били пълни със злато. „Черен пясък — ще ги чуете как крещят по улиците, — черен пясък нагоре по пътя за Чарлстън!“ Защото Чарлстън се пада на север оттук, нали така? А и в кариерата в Хокитика все ще изкарат нещо. Имате ли си другар, или сте единак?
— Сам съм — отвърна Муди.
— Без никакви връзки! — възкликна непознатият.
— Хм — измънка младият мъж, отново изненадан от думите му, — възнамерявам сам да си проправя път.
— Без връзки — повтори другият — и без другар. И нямате никаква работа тук в „Короната“, така ли?
Това вече беше безочие — да задава един и същи въпрос два пъти, — но мъжът изглеждаше дружелюбен, дори някак си добродушно разсеян, ако се съдеше как барабанеше с пръсти по реверите на жилетката си. Навярно, помисли си Муди, не е бил достатъчно ясен.
— Работата ми тук, в странноприемницата, е просто да си почина. През идните няколко дни ще направя проучване, ще поразпитам в кои реки се намира злато и в кои няма нищо и тъй да се каже, ще опозная живота на златотърсача. Възнамерявам да остана тук, в „Короната“, една седмица, а след това да продължа навътре в сушата.
— Значи досега не сте промивали злато?
— Не съм, господине.
— И никога не сте го зървали?
— Само при бижутерите — в часовник, в катарама, никога в чист вид.
— Но сте го сънували, нали? Сънували сте как сте нагазили до колене във водата и промивате златния прашец от калта?
— Ами, предполагам… Не, всъщност не съм — отвърна Муди. Сърдечният тон на събеседника му го озадачаваше: макар да изглеждаше разсеян, онзи говореше настойчиво и с настървение, граничещо с натрапничество. Муди се огледа, надяваше се да улови някой състрадателен поглед от останалите, ала те не му обръщаха внимание. Той се покашля и добави: — Може да се каже, че съм сънувал това, което идва после, тоест това, до което води златото, това, в което се превръща.
Този отговор като че ли се хареса на непознатия.
— Обратна алхимия, така го наричам аз — рече той. — Цялата тая треска за злато е обратна алхимия. Схващате ли: да превърнеш не нещо в злато, а златото в нещо друго…
— Добре казано, господине — кимна Муди и едва впоследствие си даде сметка, че тази представа е в съзвучие с неотдавнашната му духовитост за преобърнатия пантеон.
— А вашето проучване — прекъсна го мъжът, като кимна отсечено, — предполагам, ще се върти около въпросите какви лопати, какви корита и сита, какви карти и провизии ще са ви необходими.
— Да, точно така. Искам да се подготвя както трябва.
Нескрито развеселен, събеседникът му се облегна в креслото.
— Една седмица в „Короната“ само за да си направите проучването! — изсмя се силно той. — А след това ще се бъхтите две седмици в калта, за да си върнете парите за нея!
Муди кръстоса крака. Не беше в настроение да откликне подобаващо на този изблик, ала строгото възпитание не му позволяваше да прояви неуважение. Можеше да се извини, че не се чувства добре, и да се оправдае с някакво неразположение — мъжът с барабанящите пръсти и избухващия гъргорещ смях изглеждаше състрадателен, — ала Муди нямаше навика да говори искрено пред непознати, още по-малко да признае пред другиго своя слабост. Стегна се и се обади по-бодро: