Нежеланието да намери конкретно обяснение за своето съмнително деяние и склонността вместо това да забулва в мечтателна неяснота подбудите си, като цяло се вписваха напълно в характера на капелана. Типично за него беше и това, че той не се почувства длъжен да признае стореното нито тогава, нито през следващия половин месец, чак вечерта на двайсет и седми януари, четиринайсет дни по-късно, показа на друг прибрания документ. Девлин се смяташе за порядъчен човек и въпреки фактите, сочещи друго, представата му за самия него оставаше непоклатима. Усъмнеше ли се, че е постъпил лошо, свещеникът просто отхвърляше спомена и насочваше мислите си към друго. През целия път до Хокитика той придържаше с длан документа под ризата си и само веднъж наруши мълчанието, за да отбележи колко са големи вълните, щом стигнаха до разпенения прибой на брега. Лекарят пък изобщо не си отвори устата. Наистина, след като се върнаха в лагера и внесоха тялото на Кросби Уелс, Девлин с нежелание се беше замислил дали да не покаже документа на тъмничаря Шепард, но нова суматоха отвлече вниманието му и тази възможност беше пропусната. Оказа се, че Анна Уедърел идва на себе си.
Очите ѝ трепкаха под клепачите, езикът ѝ шаваше в устата, чу се тих стон. Като че ли треската беше отминала, по челото и носа ѝ бяха избили капчици пот, оранжевата коприна на роклята беше потъмняла по яката и под мишниците. Капеланът коленичи пред нея. Стисна ръцете ѝ — нежни и ледени — и извика на жената на Шепард да донесе вода.
Когато най-сетне момичето се пробуди, все едно се завръщаше от смъртта. Главата му се отпусна назад, очите му се ококориха, от дробовете се разнесе хъхрене. Като че ли осъзнаваше къде се намира, ала въздействието на опиума го беше омаломощило и то очевидно нямаше сили дори да изрази изненадата си. Немощно издърпа ръката си и Девлин я пусна. Свещеникът забеляза, че момичето веднага посяга към корсета, сякаш е било пронизано и сега се опитва да запуши раната с длан. Той прошепна няколко думи, но уличницата не отговори, затвори очи и май отново се унесе. В другия край на помещението избухна спор между неколцина затворници и капеланът беше привикан да го разреши тази задача и други, свързани с поста му, погълнаха вниманието му чак до вечерта.
В края на деня пристигна един служител на съда, за да събере гаранциите на тези, които можеха да си позволят да платят. Щом чу гласа на новодошлия, госпожица Уедърел завъртя глава — черната ѝ коса беше влажна от треската и беше прилепнала — и махна с ръка. (Чиновникът също беше отскоро в града, слаб и много елегантен мъж на име Гаскоан.) Уличницата измъкна няколко монети от жалкия си корсет и ги притисна една по една в отворената му длан. Тя трепереше и изглеждаше страшно зле. Секретарят отбеляза в тефтера си получената сума и тъмничарят Шепард беше длъжен да освободи задържаната, което той направи незабавно. На следващия ден Девлин не присъства на заседанието на съда, тъй като му беше възложена задачата да изкопае гроб за Кросби Уелс. После разбра, че Анна Уедърел е отказала да даде показания и е платила без възражения наложената глоба.
На другия ден след погребението в дома на Кросби Уелс беше намерено злато на стойност четири хиляди лири — два пъти повече от сумата, упомената в обгорения акт за дарение, който Девлин беше пъхнал между Стария и Новия завет. Въпреки това капеланът продължи да си мълчи за документа и не го показа на никого. Рече си, че щом Анна Уедърел укрепне и случката, при която едва не беше загинала, поотшуми, ще ѝ го покаже, но за момента реши, че е най-благоразумно да запази информацията в тайна.
Сега, в салона на „Палас“, Девлин протегна ръка към оръфаната корица на Библията, украсена само с малък кентърбърийски кръст, отпечатай в златно върху кожената подвързия. Макар още да не подозираше, че пъхнатият между Книгата на пророк Малахия и Евангелието от Матей апокрифен акт за дарение ще се окаже изключително важен за Томас Балфор, както и за редица други личности, свещеникът изпитваше нуждата да го държи до себе си. Знаеше, че документът — акт за дарение, което изобщо не беше правено, допълнение към завещание, каквото изобщо не бе съставяно — притежава някаква важност, и не беше склонен да се раздели с него, докато не разбере каква е истинската му стойност.